Детето забравя „благодаря“ пред роднините: как да го репетираме като театър вкъщи преди Коледа
Учтивостта не е черта на характера, а реплика, която се учи с репетиция. Две домашни театрални игри за седмицата преди празничната трапеза, с ясни критерии кога детето наистина е готово.
Лелята подава пакета, детето го грабва, разкъсва хартията и вече е с гръб към стаята. Настава онази тишина, в която всички възрастни се споглеждат, а някой прошепва през зъби: „Какво се казва?“ Детето вдига очи, изчервява се и промърморва нещо, което никой не чува. Край на сцената.
Ако тази картина ви е позната, нека кажа нещо неудобно: проблемът почти никога не е във възпитанието. На 5-7 години детето знае думата „благодаря“ отлично. Това, което не знае, е кога точно да я каже, накъде да гледа и какво да прави с ръцете си, докато я казва. Учтивостта на празничната маса е сложна последователност от движения — спираш, обръщаш се, намираш очите на човека, произнасяш две думи, изчакваш отговор. Никое дете не импровизира това под погледите на дванадесет роднини.
Затова напомнянето „кажи благодаря“ на самата трапеза работи толкова зле. То идва в най-натоварения момент, публично, и превръща учтивостта в подчинение пред публика. Детето научава не „благодаря“, а „срам“.
Защо театърът върши работа там, където напомнянето се проваля
Когато играем сцената у дома, детето прави три неща, които на масата са невъзможни. Първо — греши безнаказано. Второ — повтаря. Трето, и най-важното, поема ролята на другия: влиза в кожата на лелята, която подава подаръка и чака. Оттам нататък „благодаря“ престава да е задължение към възрастните и става реплика, която самото то е чувало като липсваща.
Има и съвсем практическа полза. Репетираната реплика се задейства от ситуацията, не от гласа на родителя. Детето вижда протегната ръка с пакет — тялото вече знае какво следва. Точно това наричаме навик.
Театър „Подаръкът“ — репетираме сцената, която ще се случи
Нужни са ви три предмета от къщата, увити набързо в хартия или вестник (кутия, чорап, дистанционно — съдържанието няма значение), един стол за „гост“ и телефон, ако искате да заснемете сцената. Отделете 15 минути, най-добре три поредни вечери, а не всичко наведнъж. Играта е за деца на 5-7 години. Разпределяте ролите наопаки: детето е лелята, вие сте детето. Лелята подава пакета и чака. Вие изиграйте първо грешната версия — грабвате, обръщате гръб, мълчите. Оставете детето да реагира като лелята: обикновено се смее, после казва „ама той нищо не ми каза“. Тогава сменяте ролите и минавате по стъпките: спри, погледни в очите, поеми пакета с две ръце, кажи „Благодаря, лельо!“, и чак след това разопаковай. Повторете сцената с всичките три пакета. Ако на трети път детето извърви цялата последователност без нито една подсказка от вас, приемете, че е усвоена. За по-големите в бандата добавете и вариант с подарък, който не му харесва — репликата е „Благодаря, че се сети за мен“, и това е напълно достатъчно.
Сцената с нехаресания подарък заслужава отделно внимание. Много родители я избягват, защото им се струва, че учат детето да лъже. Не е така — детето не казва „много ми харесва“, а благодари за жеста. Това е разликата между лъжа и такт, и децата я схващат изненадващо бързо, ако им я обясните точно с тези думи.
А когато трябва да се извини?
„Извинявай“ е по-трудната дума и не заради упорство. Извинението изисква детето да признае, че е сгрешило, точно в момента, в който му е най-неприятно. Затова стандартното „кажи извинявай веднага“ произвежда онова процедено, обидено „извинявааай“, което влошава нещата.
Помага, когато разделим извинението на две части: какво съм направил и какво правя сега. Втората част е спасителната — дава на детето изход, който не е само срам.
Играта „Ремонт на сцената“ — извинението в две части
Трябват ви лист и молив, малко празни картончета (стигат и нарязани на четири стари картички) и около 20 минути. Подходяща е за 6-7 години, защото изисква детето да формулира две изречения подред. Заедно измисляте пет неудобни ситуации от роднинската маса и ги записвате на картончетата: „Настъпих братовчедката“, „Взех последното парче баница, без да питам“, „Прекъснах дядо, докато говореше“, „Счупих чашата“, „Казах на глас, че ястието не ми харесва“. Изтегляте картонче и го изигравате наистина — с движение, с реквизит. Детето трябва да произнесе двете части: „Извинявай, че те настъпих“ и после „Боли ли те?“ или „Да ти донеса ли салфетка?“ Втората част не е задължително да е словесна — да подаде салфетка, да върне парчето, да отстъпи стола. Успех означава, че на поне три от петте картончета детето намира втора част само, без вие да подсказвате. Запазете картончетата — на 23-ти вечерта извадете едно наслуки за две минути повторение.
Честата грешка: репетиция, в която родителят играе съдия
Най-бързият начин да съсипете и двете игри е да коригирате всяка реплика. „Не така. По-високо. Погледни ме. Не се смей, това е сериозно.“ След четири поправки детето приключва играта и следващия път няма да иска да я играе. А вие сте му дали точно същото преживяване, което получава и на масата — само че вкъщи.
Второ разпространено недоразумение: да обещаете награда за всяко „благодаря“ на празника. Дете, което е получило 2 € за десет благодарности, е научило ценоразпис, не учтивост. Ако искате да отбележите усилието, направете го след празника и за нещо друго — например че е помогнало да подредите масата.
- Не поправяйте по време на сцената — изчакайте края и предложете „хайде пак, този път с очите“.
- Играйте грешната версия вие. Смехът върши повече от обяснението.
- Не обявявайте пред роднините, че сте репетирали. Публичното „хайде, покажи какво научихме“ обезсмисля цялата седмица.
- Ако детето откаже да играе, спрете веднага и предложете отново след два дни. Насилената репетиция не се брои за репетиция.
- Репетирайте с истински, а не с въображаеми предмети — ръцете помнят по-добре от главата.
Какво правим на самата трапеза
Уговорете предварително таен знак — леко потупване по рамото или дума-парола, която само вие двамата знаете, например „пингвин“. Знакът замества публичното напомняне и запазва достойнството на детето. Ако и знакът не подейства, отминете. Един пропуснат „благодаря“ на Бъдни вечер не разваля нито празника, нито възпитанието на детето ви.
Учтивостта не е характер, който детето или има, или няма. Тя е последователност от няколко движения — а всяка последователност се научава чрез повторение на безопасно място.
И още нещо, което често забравяме: децата копират по-охотно, отколкото се подчиняват. Ако през същата седмица детето ви чуе да благодарите на шофьора в автобуса, на съседката за подадения пакет, на него самото за донесената чаша вода — репетицията получава декор, в който да се играе.
С какво си тръгвате от тази страница
- Две готови игри, които се играят със салфетки, вестник и стол.
- Точна последователност за момента с подаръка: спри — погледни — поеми с две ръце — благодари — разопаковай.
- Формула за извинението: „Извинявай, че...“ плюс конкретно действие за поправяне.
- Таен знак за масата, който заменя публичното смъмряне.
- Ясен критерий кога да спрете да репетирате: три изиграни сцени без подсказка.
Започнете тази седмица, а не на 24-ти следобед. Петнадесет минути на вечер, три вечери — това е целият ангажимент.