Игри за две деца с 3 години разлика, в които малкият не губи всеки път
Как да настроите домашните игри така, че 7-годишният да има реален шанс срещу 10-годишния — без да поддавате и без обидени играчи.
Дъската е сложена, картите — раздадени, и още на третия ход по-малкият бута стола назад: „Пак ти! Няма да играя повече." Големият вдига рамене — той наистина не е направил нищо нередно. Просто е с три години напред и това си личи във всяко хвърляне на зара, във всяка дума на „Скрабъл", в бягането до вратата.
Обичайният съвет е да намерите игра „подходяща и за двамата". Само че такава игра почти няма. Между 7 и 10 години разликата в четенето, в броенето наум и в контрола над ръката е огромна, а никаква настолна кутия не я заличава. Затова тук няма да търсим вълшебната игра. Ще пипнем правилата.
Защо „поддавай му малко" е най-лошото решение
Почти всеки голям брат е чувал шепнешком: „Хайде, остави го да спечели веднъж." И почти всяко по-малко дете разбира какво става — най-късно на втория път. Поддаването изглежда мило, но носи три проблема наведнъж.
- Малкият усеща фалша. Победа, която е подарена, не се брои и той го знае: „Ти нарочно сложи там."
- Големият започва да мрази играта. Излиза, че когато играе добре, го карат да спре — а когато играе зле, всички са доволни.
- Никой не се учи да губи. Ако резултатът е нагласен, загубата на другия също е нагласена и загубата не тренира нищо.
Хендикапът е различно нещо и децата го приемат много по-лесно, защото е обявен на глас, преди да започне играта. Не е милостиня, а условие — както в шаха по-силният играе без топ. Кажете го просто: „Ти си с три години по-голям, затова започваш с две точки по-малко. Ако въпреки това спечелиш, значи наистина си спечелил." Повечето десетгодишни харесват тази формулировка, защото звучи като предизвикателство, а не като наказание.
Четири начина да уравните силите
- Различни задачи в една и съща игра: при мемори малкият търси двойки от 12 карти, големият — от 20.
- Различен старт: в игра с точки по-малкият почва от 5, големият от 0.
- Различно време: при пъзел или подреждане големият има 2 минути, малкият — 3.
- Различна роля: единият играе, другият съди, мери времето и отбелязва точките — и на следващия рунд се сменят.
Записвайте хендикапа на лист и го коригирайте след няколко игри. Ако малкият спечели три пъти подред, свалете разликата с една точка. Това е може би най-полезната част — децата виждат черно на бяло, че разликата се стопява, защото те растат.
Балон над въжето — с обявен хендикап
Нужни са ви само балон и въженце или конец, опънат между два стола на височина около метър; за отбелязване на точките става всеки лист и молив. Играта отнема 15-20 минути и върви добре с деца от 7 до 10 години. Правилото е едно: балонът не бива да пада на пода от вашата страна. Хендикапът е прост — по-големият играе само с една ръка, а другата държи зад гърба си. Ако е много по-сръчен, добавете и второ условие: той може да удря балона само с длан отдолу. Броите до 11 точки. Стана ли много лесно за малкия, сваляте едно от двете ограничения на следващия рунд. Смятайте, че се е получило, когато и двамата са спечелили поне по един рунд от три и никой не е поискал да смени правилата насред играта.
Игри, в които разликата във възрастта тежи най-малко
Има един тип игри, при които тригодишната разлика почти не се усеща — тези, в които късметът има голям дял, или тези, в които двамата играят заедно срещу играта. Кооперативните игри вършат чудесна работа именно защото няма кой да загуби. Голямата грешка тук е родителят да раздаде ролите: тогава големият пак командва. По-добре хвърлете зар кой ще решава първия ход.
Работят също играта на познаване („Мисля си за нещо в тази стая"), скрито съкровище с топло-студено, домино, игри с карти, в които раздаването решава много. Не работят добре: „Скрабъл", шах без хендикап, всичко, което изисква бързо четене, и всяка игра на бързина с ръце, ако големият вече е с по-дълги пръсти и по-стабилна китка.
Двамата срещу тестето
Трябват ви само тесте карти за игра и малко място на масата. Отделете 10 минути. Подходящо е за 7-10 години, като по-малкият спокойно може да е и на 6, ако брои до 20. Разбъркайте картите и ги подредете с гърба нагоре в редица. Двамата теглят подред и събират стойностите наум — целта е заедно да стигнат точно до 50, без да прескочат. Могат да си говорят, да смятат на глас, да се спрат когато преценят. Победата е обща, загубата — също. Ако успеят два пъти подред, вдигнете целта на 75. Получило се е, когато чуете как големият пита „Колко ни остава?" и изчаква малкия да отговори, вместо да смята вместо него.
„Аз започвам от пет точки, защото съм по-малък. Ти започваш от нула, защото си голям. Съгласен ли си?" — това изречение, казано преди играта, спестява половината от караниците след нея.
Какво да правите в момента на скандала
Няма да ги спрете да се карат — но можете да съкратите скандала. Три неща помагат на място. Първо: спрете играта, не децата. „Пауза. Резултатът остава такъв, какъвто е." Второ: питайте за правилото, не за виновника — „Кое правило не е ясно?" вместо „Кой започна?". Трето: ако единият напусне ядосан, не го викайте обратно веднага. Довършете рунда с другия или сложете кутията настрани и кажете спокойно, че играта ще ги чака.
И още нещо дребно, което често се пропуска: не обявявайте общия резултат за деня. „Три на едно за Мартин" е изречение, което малкият ще носи до вечерта. Всеки рунд приключва сам за себе си.
Три чести грешки
- Родителят играе като трети играч, за да „изравни". Става още по-зле — малкият вече губи от двама и вниманието на възрастния се разделя. По-добре бъдете съдия.
- Купуват се нови игри всеки месец с надеждата, че следващата ще бъде правилната. Една игра за 15-20 € няма да реши въпрос, който е в правилата, а не в кутията. Същата стара игра с хендикап работи по-добре от нова без.
- Играта се пуска в най-натоварения час — преди лягане или веднага след училище, когато и двамата са изцедени. Настолна игра в 20:30 в учебен ден почти винаги свършва със сълзи. Оставете я за уикенда или за следобеда.
Как изглежда това след месец
Целта не е малкият да печели по равно — това не е реалистично и децата го усещат. Целта е да е спечелил достатъчно пъти, за да седне на масата без предварително да е решил, че губи. Практически: ако от десет рунда е взел три-четири, той ще продължи да играе. Ако е взел нула, ще откаже — и ще има право.
А големият печели друго, което си личи чак по-късно. Учи се да играе с ограничение, да обяснява правило на някого, който още не го схваща, и да изчаква. Това е доста по-полезно от още една лесна победа.