Детето стои настрани на площадката: игри за 5-7 години, които не изискват да се включи в чужда група
Практични игри за деца на 5-7 години, които не искат да се присъединят към другите на площадката. Вместо да бутаме детето към групата, използваме паралелна игра, която другите могат да забележат и да дойдат сами.
Шест деца се катерят по въжената пирамида, викат, редуват се. Вашето стои на две крачки от пясъчника, стиска бутилката с вода и гледа. Вие казвате: „Иди при тях, помоли ги да те приемат.“ Детето поклаща глава. Казвате го втори път, малко по-настойчиво. Детето сяда на пейката до вас и вече не гледа никого.
Този момент се повтаря на всяка площадка в страната и почти винаги го тълкуваме погрешно. Мислим, че детето не знае как да се включи, затова му обясняваме как. А в повечето случаи то знае — просто преценява, че цената е висока. Да влезеш в игра, която върви от двайсет минути, означава да не разбираш правилата, да си последен и да рискуваш едно „не искаме те“ пред всички. Възрастен на непознат купон прави абсолютно същото: намира си работа до масата с чашите.
Защо „иди се запознай“ работи толкова рядко
Инструкцията „иди се запознай“ прехвърля целия риск върху детето. То трябва да прекъсне чужда игра, да намери думите и да понесе отказа — три трудни неща наведнъж, пред публика. При деца на 5-7 години това обикновено свършва с едно тихо застояване на две метра от групата, което другите изобщо не забелязват.
Обратната посока е много по-лека. Детето започва своя игра, достатъчно видима и интересна, и оставя вратата отворена. Децата на тази възраст са изключително любопитни към чуждото занимание — ако някой прави канал в пясъка или подрежда камъчета в редица, някой ще дойде да види. Тогава вашето дете не моли да го приемат. То вече е домакин.
Игра, в която другите се включват сами
Реката в пясъчника
Трябват ви само бутилка вода (може и половинлитрова), едно пластмасово канче или капачка и ръцете на детето. Сядате в свободния край на пясъчника и започвате да копаете тесен канал — дълъг колкото ръката ви. После наливате малко вода и гледате докъде стига. Детето бързо разбира, че водата спира там, където пясъкът е по-висок, и започва да поправя. Отнема между 15 и 25 минути, а възрастта е 5-7 години. Успяхте, ако поне едно друго дете дойде и попита „Какво правиш?“, а вашето отговори с една-две думи, без да се дърпа. Ако никой не дойде — също се брои за успех, стига детето да е останало в пясъчника до края, вместо да се върне на пейката. Ако друго дете се залепи, дайте му конкретна задача, вместо общо „играйте заедно“: „Ти пази езерото да не се напълни, ние копаем нагоре.“
Ключът е, че вие сте вътре в играта в началото и излизате от нея тихо. След първите пет минути спрете да предлагате идеи. Ако дойде друго дете, станете и се преместете на една пейка разстояние — присъствието на възрастен близо до пясъчника кара по-смелите деца да се дърпат.
Когато площадката е пълна и няма пясък
Ловът на десет неща
Нужни са ви лист хартия и молив, или просто пръстите на едната ръка. Съставяте кратък списък от неща за намиране на самата площадка: нещо гладко, нещо, което дрънчи, три листа с различна форма, най-дългата пръчка, камъче с точка на него. Десет точки са предостатъчни. Играта върви 10-15 минути и е за деца от 5 до 7 години. Броим за успех, ако детето обиколи площадката поне два пъти и мине покрай групата деца, без да се залепи за вас — то се движи в тяхното пространство, но има собствена цел, което сваля напрежението. Много често някой пита „Ама какво търсиш?“ и се включва в търсенето, защото списъкът е ясен и всеки може да влезе в него по всяко време. Ако това стане, добавете една точка специално за новото дете: „Иван, ти намери нещо жълто.“
Три изречения, които детето може да носи наготово
Не му трябва реч. Трябват му две-три готови изречения, репетирани вкъщи, за да не се налага да ги измисля точно когато сърцето му бие бързо:
- „Може ли и аз?“ — късо и работи в почти всяка игра на площадката.
- „Аз ще пазя тук.“ — предлага роля, вместо да иска място, и другите деца рядко отказват помощ.
- „Ще дойда после.“ — това е отговорът, когато детето иска да откаже, без да се чувства зле. Научете го изрично, че има право да го каже.
- „Какво правите?“ — влизане през любопитство, не през молба; децата обичат да обясняват собствената си игра.
Репетирайте ги вкъщи, докато играете нещо друго — вие сте детето, което иска да се включи, а то е групата и ви отказва. Смехът върши повече работа от разговора „хайде утре да си по-смел“.
Най-честата грешка: да говорим вместо детето
Отиваме при групата и казваме: „Здравейте, деца, това е Мими, може ли да играе с вас?“ Помага в момента — децата обикновено кимат, защото пред тях стои възрастен. Но тук се случват две неща. Първо, детето вече е белязано като „доведеното от майка му“, а на площадката това се помни. Второ, следващия път то ще чака същото: стои и гледа вас, докато отидете и уредите въпроса. Уменията не се тренират, а зависимостта се затвърждава.
Втората грешка е сравнението на глас: „Виж Дани как влиза направо при всички.“ Детето не чува съвет, чува оценка — и следващия път ще стои още по-настрани, за да не бъде оценявано отново.
И трето, подкупите. „Ако отидеш при децата, ще ти взема сладолед за два евро.“ Така играта се превръща в задача с награда и детето започва да се пита защо изобщо му се плаща за нещо, което другите правят даром.
Детето, което играе само, но с интерес, е много по-близо до групата от детето, което стои до групата и не прави нищо.
Как да си тръгнете, без да развалите всичко
Предупредете 5 минути преди тръгване и назовете конкретно докъде стига играта: „Още два канала и си тръгваме.“ Ако друго дете се е включило, помогнете за края: „Утре пак сме тук след пет, ако искаш, ела.“ Тази една реплика прави разликата между еднократна среща и познанство, а познанството е това, което на следващото идване сваля цялото напрежение — вече има с кого.
И още нещо, което си струва да се каже направо: част от децата не искат да се включат, защото им е добре сами. Ако детето играе съсредоточено по 20-30 минути, връща се с добро настроение и има поне един приятел някъде — в градината, в блока, в семейството — площадката не е проблем за решаване. Тя е просто място, където то предпочита да копае.