Пролетно разчистване на общата стая преди бебето: игри, които държат детето заето и полезно
Как да превърнете преместването на дрехите и играчките в стаята на 5-7-годишния в игра, в която той решава, а не само отстъпва. Две готови игри, честа грешка и кратки отговори на въпросите, които родителите наистина задават.
Кашоните са в средата на стаята, зимните якета са още на закачалките, а в ъгъла вече стои сгънато креватче. Момчето на шест седи върху купчина плюшени играчки и повтаря: „Не ми пипай нищо.“ Сцената е позната на всеки дом, в който през пролетта се пренарежда, защото до месец идва новородено.
Обичайният съвет е да обясните на голямото дете, че „бебето има нужда от място“. Само че то чува друго: моите неща отиват някъде, за да направят път на някой, когото още не познавам. Тук се къса нишката. Не липсата на обяснение е проблемът, а липсата на власт — детето не участва в нито едно решение за собствените си вещи.
Затова обръщаме нещата. През следващите два часа детето е шефът на подреждането, а вие сте помощникът, който носи и мери. Долното е за деца между 5 и 7 години — възраст, на която вече броят до двайсет, могат да сортират по два признака и обожават да имат печат, стикер или списък, който да отмятат.
Кои решения може да вземе шестгодишният сам
Не всички. Ако попитате „къде да сложим гардероба“, ще получите отговор, който не можете да изпълните, и ще последва скандал. Дайте му затворени избори — две или три опции, всяка от които ви устройва.
- Кой рафт от общия шкаф е негов — горният или средният. (Долният остава за бебешките дрехи, защото вие ще го отваряте по десет пъти на ден.)
- Кои пет играчки стоят на видно място, а кои влизат в кутия под леглото за през лятото.
- В коя кутия отиват прерасналите дрехи и на кого ги подаряваме — на братовчедката, на съседското дете или в пункт за дарения.
- Как се казва неговият ъгъл. Табелката я прави и залепва то.
- Дали креватчето гледа към прозореца или към вратата — ако и двете ви вършат работа.
Забележете какво липсва: никъде не питаме „искаш ли да дадеш това на бебето“. Този въпрос почти винаги връща „не“ и после следва пазарлък, който детето усеща като натиск. По-добре е играчките, които минават към бебето, да ги изберете вие предварително и да ги оставите настрани, а на детето да предложите роля — например то да ги измие и да реши в коя кошница да стоят.
Митницата на прага
Играта, с която се решава какво остава в стаята. Малкият седи на столче до вратата с бележник и молив, а вие подавате една по една вещите от рафтовете. За всяка вещ детето казва високо една от три думи: „оставаме“, „заминава“ или „спи“ — тоест влиза в кутия за през лятото. За всяко „заминава“ то тегли черта в бележника, а накрая броим чертите и обявяваме резултата на глас. Малки предмети от кутията за конци и монети не влизат в играта, за да няма какво да се глътне. Материали: три големи кашона или чувала, лепящи листчета, дебел маркер, бележник за бройката. Време: 25 минути, повече не издържа. Възраст: 5-7 години. Смята се за успешно, ако детето само е казало „заминава“ поне пет пъти и накрая знае колко неща е изпратило — не ако кашонът е пълен.
Практическа подробност, която спестява половин час плач: започнете с чекмеджето с чорапите, а не с плюшените играчки. Първо тренираме решаването върху неща, които не болят.
Магазин за дрехи, които вече не стават
Пролетното изваждане на летните дрехи става с ценоразпис. Разстилате на леглото всички тениски, шорти и рокли от миналото лято. Детето ги пробва и слага на всяка листче с цена — от 1 до 5 евро — според това колко я харесва. После обявявате правилото: всичко, което стяга под мишниците или свършва над пъпа, отива в кашона за подаряване, независимо от цената. Онова, което е с най-висока цена и още става, влиза първо в шкафа, на неговия рафт. Ако дреха с цена 5 евро вече не му е по мярка, снимате я с него — така се сбогуваме без спор. Материали: листчета, молив, огледало, две кутии. Време: 30-35 минути. Възраст: 5-7 години, при по-малките вие пишете цените. Успяло е, ако детето само облича и съблича без напомняне и накрая може да покаже кой рафт е негов, без да го питате.
Честата грешка: разчистването се прави, докато детето е на градина
Изкушението е огромно. За три часа сам подреждате всичко, вечерта стаята блести и никой не е ревал. Проблемът идва след два дни, когато детето потърси конкретния син камион и не го намери. Тогава загубата вече не е играчка, а доверие — то научава, че вещите му изчезват, когато не гледа, и започва да пази всичко, включително счупени неща, които преди спокойно е изхвърляло.
Второто последствие е по-неприятно. Детето свързва изчезването с бебето, защото това е единствената промяна, която вижда. Ако все пак сте разчистили без него, поправете го просто: покажете кутията, отворете я заедно и му дайте право да върне три неща обратно. Обикновено връща едно и го забравя до седмица.
Третата грешка е по-тиха — обещанието „после ще си купим нови“. Отлага скандала с два дни и после го връща по-голям. Ако нещо няма да се случи, не го казвайте.
„Този рафт е мой и бебето няма да го пипа, докато не порасне.“ Изречение, което петгодишен е казал сам, струва повече от десет разговора за това колко хубаво е да имаш батко.
Какво да правите с общата стая след като бебето дойде
Първите месеци бебето спи много и заема малко пространство, но вдига шум в най-неудобните моменти. Затова е добре още при пренасянето да се измисли къде голямото дете ще играе, когато в стаята се спи. Едно одеяло, прибрано в шкафа, което се разстила в коридора или в кухнята и се нарича „втора стая“, върши работа по-добре от всякакво обяснение. Направете го предварително, с детето, и го изпробвайте два-три пъти преди раждането — така не изглежда като наказание.
- Кутия с тихи занимания до дивана: пъзел, восъчни пастели, книжка със стикери. Отваря се само когато бебето спи — това я прави желана.
- Един шкаф, който детето отваря само, без да чака помощ. Дори да е само едно чекмедже.
- Място за нещата, които не се пипат — висок рафт за онова, което не бива да стига до бебешките ръце след няколко месеца.
И още нещо, което рядко се казва: подредбата няма да издържи. През юни ще я правите отново, защото бебето расте, а голямото дете тръгва на училище през септември и му трябва маса. Точно затова си струва детето да е научило самия процес — следващия път ще знае как става.