30 минути на опашка в куриерския офис: игри с дете на 5-7 години между кашоните
Събота сутрин, чакаме реда си за пробване и връщане на онлайн поръчка, а детето вече се върти. Ето две игри, които стават прави, без реквизит и без телефон — плюс какво да не правите.
Единайсет и петнайсет е, номерът ви е 34, на екрана свети 27. Пред гишето една жена мери яке върху пуловера си, зад вас мирише на картон и лепенка. Детето ви вече е седнало на пода до един кашон и пита за трети път колко остава. Още двайсет минути, най-малко.
Тук няма как да извадите пъзел или книжка — ръцете ви са пълни с два плика за връщане и телефона с кода. Затова всичко по-долу се играе прав, тихо, с нула материали и без да пускате опашката.
Защо телефонът не е решението, което изглежда
Телефонът работи. Пет минути, десет, после идва моментът да го приберете — точно когато ви извикат на гишето и трябва да пробвате три чифта панталони. И тогава детето се разпада насред офиса, защото прекъсването е рязко и няма нищо, което да го замести.
Другото, което често се чува: "поиграй си сам, огледай се". Дете на пет-шест години не умее да си измисли занимание в скучно помещение с непознати възрастни. Може да прави точно две неща — да се увива около крака ви или да тръгне да пипа чуждите колети. Задачата трябва да дойде отвън и да бъде конкретна.
Затова и двете игри по-долу използват самото помещение. Не измислен пиратски кораб, а кашоните, лепенките и надписите, които и без това са пред очите на детето. Предимството е просто: играта не свършва изведнъж, а може да се постави на пауза с една дума и да продължи след гишето.
Кашонена азбука
Материали не са нужни — играе се само с очи и шепот; ако имате химикал и стар касов бон, детето може да си отбелязва точките с чертички. Времето е между 5 и 12 минути и играта търпи прекъсване по всяко време. Подходяща е за деца на 5-7 години, като по-малките търсят цветове вместо букви. Как върви: избирате буква — например "К" — и детето обикаля с поглед помещението, за да намери три неща, които започват с нея. Кашон, куриер, количка. После детето избира буква за вас и вие търсите на глас, дори когато е трудно и трябва да измисляте на чист случай. Забраната е една: не се пипа, само се сочи с брадичка. Смята се за успешно, ако детето само е намерило поне три предмета в помещението и е избрало една буква за вас, без да отиде до чуждите колети.
Детето обикновено казва нещо от типа: "Мамо, 'кашон' е с 'К', ама и 'кутия' е с 'К', те са едно и също!" Това е добър момент да го похвалите за конкретното — че е чуло началния звук, не че е "умно".
Колко до нашия ред
Нужни са ви само електронното табло с номера и вашата бележка с номер; ако няма табло, брои се колко души са пред вас. Играта отнема толкова, колкото трае чакането — обикновено 10-25 минути — и работи най-добре за деца на 6-7 години, които вече разпознават двуцифрени числа. Дайте на детето вашата бележка и една задача: то отговаря за таблото. При всяка промяна ви казва тихо новото число и колко души още остават. Направете и залог без пари — всеки от вас предполага дали следващият клиент ще носи плик или кашон. Успешно е, ако детето поне пет пъти само е забелязало смяната на числото и е казало правилната разлика — например: "Сега е 31, значи още трима преди нас."
Тази игра върши двойна работа. Детето следи нещо реално и в същото време разбира защо чакаме — числата се движат, значи има край. Абстрактното "скоро" не значи нищо на шест години, а "още трима" значи.
Честа грешка: обещанието за награда в началото
"Ако си кротуваш, после ще ти взема нещо." Звучи разумно и изкарва първите три минути. После обаче наградата се превръща в единствената тема — детето пита за нея на всеки две минути, преговаря, вдига цената, а вие сте в средата на опашка и не можете нито да откажете, нито да изпълните.
Проблемът е в структурата, не в самата награда. Дали ще стане нещо приятно за 2-3 евро на връщане, детето разбира едва накрая, а през това време чакането остава празно и не се е случило нищо в него. Обратното работи по-добре: кажете какво следва след офиса без условие, и веднага дайте задачата за сега. "След това минаваме през пекарната. Сега ти отговаряш за таблото."
- Не казвайте "остават пет минути", ако не сте сигурни — детето брои и следващия път няма да ви вярва.
- Не пращайте детето да "поразгледа" само между рафтовете и чуждите пратки в помещение с движещи се колички.
- Не започвайте игра, която иска сядане и разстилане на пода — ще я прекъснете точно в най-хубавото.
- Не сравнявайте с другите деца в чакалнята, дори на шега.
- Пазете една игра неизползвана за момента, в който ви извикат и трябва да пробвате дрехите.
Какво правим точно на гишето
Тук чакането свършва и започва другото — вие пробвате, говорите със служителя, ровите в плика. Тези три-четири минути са най-трудните, защото ръцете ви са заети докрай.
Дайте на детето роля с ясен край: то държи вашата бележка с номера и ви я подава, когато служителят я поиска. Или брои на глас нещата, които вадите от плика — един панталон, две тениски. Ролята приключва естествено, когато приключи и връщането, и няма нужда от рязко прекъсване.
"Още трима преди нас" върши повече работа от "скоро, миличко" — защото детето може да го провери само.
Какво си взимате оттук
Две игри, които се играят прави и с нула вещи: търсене на букви по предметите в помещението и следене на таблото с номерата. Едно правило за наградите — обявявате какво следва, но не го връзвате с поведението. И една роля за момента на гишето, за да не остане детето без задача точно когато сте най-заети.
Ако събота сутрин в куриерския офис е нещо, което правите редовно, вторият път е по-лесен. Детето вече знае, че то отговаря за таблото, и обикновено пита за това още на вратата.