40 минути на паркинга пред пункта за технически преглед: игри за деца от 7 до 10 години
Конкретни игри за чакането пред пункта за годишен технически преглед — без интернет, без маса и без предварителна подготовка. С точни правила, време и ясен критерий кога детето е успяло.
Колата е на трета позиция в редицата. Пред теб бяло комби, зад теб някой вече е свалил стъклото и говори по телефона. Часът е 9:40, отпред казват "около четиридесет минути". А на задната седалка едно дете на осем години те пита за трети път кога тръгваме.
Обичайният ход в този момент е телефонът. Работи, признавам — за петнайсет минути. После започва "още малко", детето излиза от играта раздразнено, а ти още си втори в редицата. Проблемът не е в екрана сам по себе си. Проблемът е, че времето остава безформено: няма начало, няма край, няма нищо, което детето да свърши.
Затова тук няма да четеш съвети как да разсееш детето. Ще намериш две игри с правила, които се играят на паркинг, в кола или на две крачки от нея, и които имат ясен финал — момент, в който детето казва "готово" и то наистина е готово.
Защо точно 7-10 години
Игрите долу разчитат на четене на кратки надписи, броене до около сто и способността да се спазва правило няколко минути без възрастен да напомня. Под седем това още не върви гладко — детето иска ти да четеш вместо него и играта се разпада. Над десет пък двете игри стават прекалено лесни; там по-скоро дай на детето хронометър и го направи отговорник за реда в редицата.
Едно предупреждение, преди да продължим: паркингът пред пункт за технически преглед е работно място. Коли влизат на заден ход, канавките са мазни, вратите на халето се отварят рязко. Всичко, което следва, се прави или в колата, или в очертан от теб периметър — например между твоята кола и оградата — от който детето не излиза. Кажи го веднъж, ясно, преди да започнете: "Играем между колата и оградата. Ако някоя кола тръгне, спираш и се връщаш до вратата."
Регистрационни номера: ловът на буквата
За тази игра ти трябва само лист хартия и молив — става и гърбът на стар касов бон, и бележник от жабката. Отнема между 10 и 15 минути и е за деца от 7 до 10 години. Детето сяда до отворената врата на колата или на седалката и записва първите две букви от регистрационните номера на колите, които вижда — CB, PB, BH, KH. Целта е да събере колкото може повече различни двойки. Всяка нова двойка носи една точка, повторение не се брои. Ако намери три различни двойки, които не са от вашия град, получава допълнително по две точки — така се разглежда по-внимателно. Играта е успешна, когато детето има поне осем различни двойки букви на листа и може да ти каже коя се е повторила най-често. Ако някой номер не му се чете отдалеч, не отива при колата — казва ти го и ти го прочиташ.
Тази игра върши работа и по друга причина. Докато детето брои, ти можеш да следиш редицата, да си подготвиш талона и голямата зелена карта, без някой да те дърпа за ръкава. Ако през това време извикат номера ти, играта не се прекъсва — листът влиза в джоба и се довършва после.
Ами ако детето не иска да пише
Има деца, за които всяко нещо с молив мирише на домашно. За тях втората игра е по-подходяща — тя е изцяло на глас и се играе седнали, без нищо в ръцете.
Три въпроса за колата отпред
Не ти трябва нищо освен това, което виждате през стъклото. Продължава около 10 минути, върви добре с деца от 7 до 10 и се играе двама или трима. Единият избира кола от редицата, но не казва коя. Другият има право на точно три въпроса, на които се отговаря само с да или не: "Тъмна ли е?", "Има ли теглич?", "Има ли нещо на задното стъкло?". След третия въпрос трябва да посочи. Ако познае — сменяте се. Ако не познае — този, който е избирал, обяснява по какво е можело да се различи и играете още веднъж. Детето е успяло, когато познае поне два пъти от четири опита и когато въпросите му станат по-полезни — тоест когато спре да пита "хубава ли е" и започне да пита за неща, които се виждат отвън. Между другото, точно тази промяна във въпросите е и целият смисъл на играта.
Най-честата грешка: "Ей сега тръгваме"
Почти всеки родител го казва, включително аз. Проблемът е, че "ей сега" не е мярка. Детето го приема като две минути, минават дванайсет и то с пълно право се чувства излъгано. Следващия път вече не ти вярва и започва да пита още по-често — точно обратното на това, което си искал.
Работещият вариант е да превърнеш чакането в нещо броимо. Погледни редицата и кажи: "Пред нас има четири коли. Ти следиш и ми казваш всеки път, когато една влезе в халето." Сега детето има роля и вижда как числото пада. Четири, три, две. Няма нужда да пита колко още — то знае.
- Не давай телефона в първите десет минути. Ако тръгне с екран, нищо друго после не изглежда достатъчно интересно.
- Не обещавай награда за търпението предварително. Обещаният сладолед превръща чакането в цена, която детето плаща, и всяка минута започва да се брои.
- Не пускай детето само между колите, за да "провери докъде сме". На тези паркинги се маневрира на заден ход постоянно.
- Не започвай игра, която иска маса, много карти или тишина — колата е тясна, а от халето се чува шум.
- Не удължавай играта насила, ако е свършила преди реда ви. По-добре кратка игра с ясен финал, отколкото разтеглена до безкрай.
Какво да сложиш в жабката преди края на август
Краят на август е натоварен за пунктовете — много хора си правят прегледа преди началото на учебната година в средата на септември, за да не се занимават после. Затова чакането тогава е по-дълго от обичайното и си струва да имаш нещо готово в колата.
- Малък бележник и два молива — не химикалка, моливът пише и легнал на коляно.
- Едно тесте карти. Става и за игра на две ръце върху коленете.
- Бутилка вода и нещо солено; сладкото прави децата по-неспокойни в затворена кола.
- Шапка, ако ще стоите отвън — на паркинга обикновено няма сянка.
- Дребни пари, ако наблизо има автомат — една вода излиза около 1 €, а това е и добър повод детето да плати само и да преброи рестото.
Детето не се дразни от чакането. Дразни се от чакане, на което не вижда края.
Как изглежда всичко това на практика
Пристигате в 9:35. До 9:40 сте обиколили колата и детето е преброило колко коли има пред вас — четири. От 9:40 до 9:55 върви ловът на буквите; листът стига до девет двойки. В 9:55 влиза третата кола и детето само те дърпа: "Остават две!" Следват десет минути на въпросите за колата отпред, две познавания от четири. Към 10:15 сте на ред, детето прибира листа в джоба и слиза с теб до бариерата, откъдето се гледа.
Четиридесет минути, две завършени игри и нито един въпрос "кога тръгваме". Не защото времето е минало по-бързо, а защото е имало форма.