Играта не свършва след боядисването: седмица преди Великден с яйцата и черупките
Боядисаните яйца стоят в купата до Възкресение и никой не ги пипа. Ето как да ги превърнем в двор пълен със състезания и загадки за деца на 5-7 години — с ясни правила, кратко време и точен край.
Купата с боядисани яйца стои на масата от сряда. Децата минават покрай нея, пипат едно, връщат го обратно и питат кога най-после ще ги чукаме. А до Възкресение има още три дни. Точно в тези три дни яйцата вършат най-добрата си работа — не на масата, а на двора.
Обичайният съвет е да пазим яйцата непокътнати за неделя. Само че варено яйце, което стои извън хладилник няколко дни, така или иначе няма да го ядем. Затова е по-разумно да боядисаме няколко повече и да отделим пет-шест от тях за игра. Едно счупено яйце в събота не е провал — то е следващият материал.
Защо точно яйцето е добър реквизит за 5-7 години
Яйцето е тежко колкото трябва, за да го усетиш в ръката, и достатъчно крехко, за да те накара да се движиш бавно. За дете на пет-шест години това е рядка комбинация. Топката иска сила, конструкторът иска седене, а яйцето иска внимание — детето само намалява скоростта, без възрастен да му го казва.
И още нещо: правилата около яйцето са къси. "Не го изпускай" е правило, което дете на пет години разбира от първия път. Няма нужда да обясняваш точкуване, отбори и редуване, преди играта да е започнала.
Носачите на яйца — щафета през двора
Ще ви трябват две супени лъжици, четири боядисани яйца (две за игра, две резервни) и нещо, което да отбележи обръщането — саксия, кофа, дърво. Времето е около 15 минути, а ако децата поискат втори кръг, стават 20. Играта е за 5-7 години, като при петгодишните лъжицата се държи с две ръце. Всяко дете взима яйце в лъжицата, стига до саксията, обикаля я и се връща. Ако яйцето падне, детето спира на място, вдига го и продължава оттам — не се връща в началото, иначе се разплаква. Началникът на играта брои на глас до десет между тръгванията, за да няма блъскане. Успяхте, ако всяко дете е направило поне един пълен курс до саксията и обратно, независимо колко пъти е падало яйцето.
Ако имате само едно дете, играйте срещу времето, а не срещу друг човек. Броите на глас, детето минава курса, следващия път се опитва да го направи, докато стигнете до по-малко число. Тригодишна разлика в двора обаче разваля щафетата — седемгодишен побеждава петгодишен всеки път. Тогава дайте на по-големия по-тесен маршрут: между два стола, а не по права линия.
Какво да правим с черупките, вместо да ги хвърляме
Черупките от боядисани яйца са цветни, чупят се на едри парчета и не се търкалят. Това ги прави добър материал за игри със сортиране и търсене — неща, които на тази възраст вървят по-добре от състезанията по бързина.
Съберете черупките в една купа, изплакнете ги със студена вода и ги оставете да съхнат час-два на прозореца. После децата ги ронят с пръсти на парченца, големи колкото нокът. Самото ронене е част от играта — деца на пет години могат да седят над него дълго.
Загадката с цветните черупки
Нужни са ви черупки от поне четири различни цвята, четири малки купички или капачки и лист хартия. За подготовката отиват 5 минути, за самата игра — 20. Подходяща е за 5-7 години, а по-големите могат сами да скрият парчетата за следващия кръг. Скривате по три парченца от всеки цвят из двора — под лист, на ръба на саксия, върху камък. На листа рисувате четири цветни точки и до всяка чертички колкото парчета сте скрили. Детето търси и слага намереното в съответната купичка. Успяхте, ако детето само е разбрало кой цвят му липсва, без вие да сте му казали — например ако каже: "Червените ги намерих всички, липсват ми две сини."
Играта има естествен край — купичките се напълват. Това е важно, защото в двора най-често се разпада не началото, а краят: децата не знаят кога са свършили и играта се разпада в тичане без посока.
Честа грешка: да превърнем всичко в надпревара
Първият импулс на повечето възрастни е да кажат "хайде, кой ще стигне пръв". С яйца това работи срещу вас. Детето тръгва бързо, яйцето пада още на третата крачка, следва второ падане, а на четвъртото дете вече казва "не искам" и сяда на стълбите. Не защото се предава лесно, а защото играта го е поставила в ситуация, в която бързината и грижата се изключват взаимно.
Затова обръщайте задачата: не кой е пръв, а кой е минал маршрута, без да изпусне. Едно и също движение, различен въпрос — и децата издържат три пъти повече кръгове. Ако все пак искате скорост, оставете я за последния кръг, когато яйцата вече са напукани и няма какво да се загуби.
- Не давайте най-хубаво боядисаното яйце за игра — детето ще се вкамени от страх да не го счупи и няма да мръдне от място.
- Не играйте върху плочки, ако може да е върху трева; едно и също падане звучи съвсем различно и децата реагират на звука.
- Не броете точки на глас пред по-малкото дете, ако разликата е очевидна.
- Не събирайте черупките, докато децата играят — те ще решат, че играта е свършила.
Един ден, един кръг — как да разпределите седмицата
Не пускайте всички игри в един следобед. По едно нещо на ден стига, и то не повече от двайсетина минути. В четвъртък боядисвате и оставяте яйцата на мира. В петък е щафетата с лъжиците. В събота роните черупките и играете загадката. В неделя чукате яйцата — и тогава състезанието най-после е на място, защото там счупването е целта, а не грешката.
Първите две години децата ще искат само да търсят черупки. Търсенето е играта — сортирането идва след това, някъде към седмата година.
Колко струва всичко това
Пакетче боя за яйца струва около 1-2 €, а обикновено остава и за следващата година. Останалото е у дома: лъжици, купички, лист хартия, стари чорапи вместо ръкавици. Ако детето иска да участва в купуването, дайте му 2 € и го оставете само да избере цветовете — това е част от подготовката, не разход отгоре.
Накрая едно практично нещо. Отделете една чиния настрани и сложете там яйцата, които са участвали в игрите. Те не отиват на празничната маса. Така никой не спори в неделя сутринта и децата знаят точно кои яйца са техни за трошене.