Игри за чакането в ателието за поправки в мола: 6 идеи за деца на 6-8 години
Докато чакате реда си за поправка на очила или раница, детето не се нуждае от телефон, а от игра с ясни правила. Ето две подробни игри и няколко бързи, които работят на пейката пред ателието.
Пред ателието има три стола, на два седят хора, а на бележката ви пише номер 14. На таблото свети 11. Детето вече е попитало два пъти колко още, а раницата с разпрания цип лежи в скута ви. Оттук нататък има две посоки: или подавате телефона и следващите двайсет минути минават на автопилот, или изваждате нещо друго — игра, която има начало, правила и край.
Защо 'просто изчакай малко' не работи при седемгодишно дете
Изречението 'изчакай малко' не носи никаква информация. За детето 'малко' може да значи една минута или час, а когато не знае докъде е стигнало чакането, то пита на всеки трийсет секунди. Не защото не слуша — а защото няма как да следи.
Затова първото нещо, което правя, преди каквато и да е игра: показвам бележката с номера и таблото. 'Ние сме 14. Сега светят 11. Значи преди нас има трима. Като светне 12, ме бутни по ръката.' Изведнъж детето има задача и мерна единица. Чакането става броимо.
Второто нещо е играта. И тук е важно да е игра за седяща поза, тиха, без разпилени части — не носете кутия с фигурки, която ще се изсипе под съседния стол.
Витринен детектив
Играта е за пейката пред ателието, откъдето се вижда поне една витрина или коридор с магазини. Не ви трябва нищо освен това, което гледате — по желание лист и молив, ако детето иска да си записва точките. Играта отнема между 8 и 15 минути и е за деца от 6 до 8 години. Единият избира предмет, който се вижда отнякъде — червена шапка на витрината, кош за боклук, стрелка на табела — и не го казва. Другият задава въпроси, на които се отговаря само с 'да' или 'не': 'От дясната ми страна ли е?', 'По-голямо ли е от раницата ми?', 'Има ли букви по него?'. Забранено е да питаш 'Какво е?'. Детето печели, ако познае предмета с максимум десет въпроса, а после смените ролите. Смятайте, че е успяло, ако поне веднъж е задало въпрос, който отсява половината възможности наведнъж — например 'Вътре в магазина ли е?' вместо да изброява предмети един по един.
Тази игра става по-интересна, ако сложите правило: избраният предмет трябва да е нещо, което може да се счупи или скъса. Огледайте се — очила, дръжка на чанта, връзка на обувка, найлоново пликче. Оттам разговорът често тръгва сам към това защо циповете се разпарят и защо рамката на очилата се пука точно на извивката.
Игра, която обяснява защо изобщо сте тук
Повечето деца на седем нямат представа какво прави майсторът зад стъклото. Виждат ръце, отвертка, някакъв уред. А това е добър момент да им покажете, че вещите се поправят, а не се изхвърлят — особено ако детето само е скъсало раницата и се чувства виновно.
Болница за вещи
Нужни са ви само повредената вещ, която носите, и още две-три неща от джоба или чантата — ключодържател, химикалка, ластик за коса. Играта трае 10 минути и върви добре при деца от 6 до 8 години. Детето става 'лекар' и преглежда всяка вещ на глас: къде е повредата, откога е, от какво е станала. Изисквайте пълни изречения: 'Ципът на раницата се отваря сам, защото едно зъбче отдолу липсва, а стана в четвъртък, когато я дръпнах силно.' После иде рецептата — какво трябва, за да се поправи, и какво може да го предпази следващия път ('да не окачам раницата на една презрамка'). Играта е успяла, ако детето е назовало за поне две вещи и причина, и предпазна мярка, без вие да сте му подсказали думите.
Още четири игри, когато опашката се точи
- Броим на глас колко души минават покрай нас с червена дреха. Правило: спираме на десет и познаваме коя ще е следващата червена дреха — яке, шапка или обувки.
- Пишем с пръст по гърба на другия по една буква. Който познае пет букви подред, избира какво ще пеем тихичко на връщане.
- Гледаме табелите на магазините и търсим дума, която се чете еднакво отпред и отзад, или две думи, които започват с една и съща буква. За деца, които вече четат уверено.
- Играта на 'колко струва': детето познае дали нещо на витрината е под 5 €, или над 5 €. Не купуваме нищо — само познаваме. Изненадващо трудно е и минава бързо.
Честа грешка: телефонът 'само за две минути'
Изглежда като най-разумното решение и в първите десет минути наистина е. Проблемът идва накрая. Когато номерът светне и трябва да станете, детето е насред нещо и връщането на телефона се превръща в сцена точно пред майстора. Играта, която сте започнали заедно, се прекъсва без битка — 'спираме, наш ред е' — защото вие сте вътре в нея и краят е обща работа. Видеото няма такъв естествен край.
Другата честа грешка е обещанието 'ако си кротък, ще ти взема нещо'. Така чакането се превръща в сделка и следващия път детето започва да преговаря още на паркинга. По-честно е предварително да кажете какво ще стане: 'Влизаме, чакаме реда, поправяме раницата, после се прибираме.' Ако ще пиете нещо след това, кажете го от самото начало, а не като награда.
Детето не се дразни от чакането, а от това, че не знае кога свършва. Дайте му как да го измерва и половината проблем изчезва.
Какво да сложите в чантата, преди да тръгнете
Не ви трябва торба с материали. Един молив, две-три листчета, сгънати на четири, и евентуално стар ключодържател вършат работа за всичко описано по-горе. Ако очилата се поправят, а детето остава без тях за десетина минути, откажете се от игрите с четене на табели отдалеч и минете на онези с пипане и слушане — буквите по гърба например.
И последно: попитайте майстора дали може детето да погледне отблизо, когато поставя новото зъбче на ципа или затяга винтчето на рамката. Повечето хора в тези малки ателиета казват 'да' и обясняват с удоволствие. Двайсет секунди гледане отблизо струват повече от всяка игра — детето вижда, че счупеното има поправка.