Първите 3 € изчезнаха до вечерта: трите буркана, въведени с игра вместо с лекция
Детето получава първите си джобни пари в събота сутрин и до вечерта от тях няма и следа. Три игри с истински монети, една дата, написана върху буркан, и хартиена лента, която прави чакането видимо.
Събота, първата седмица на октомври. В десет сутринта детето получава три евро — първите пари, които са наистина негови. В седем вечерта в джоба му има една лепенка, половин пакет дъвки и двайсет цента, за които никой не помни откъде са. На въпроса „Къде отидоха парите?“ отговорът е свиване на рамене и напълно искрено: „Не знам.“
Тук обикновено идва лекцията за спестяването. И тук обикновено всичко се проваля. Текстът по-долу е за деца на 7-9 години — възрастта, в която детето вече брои монети уверено, но все още не може да си представи следващата събота като нещо реално.
Защо трите буркана не сработват от първия път
Системата с трите буркана — за харчене, за спестяване, за подарък — е разумна. Проблемът е в момента, в който я представяме. Почти всеки родител я обяснява, докато детето вече стиска монетите в шепата си и гледа към вратата. В този момент детето не чува система. Чува: „Няма да си купиш това, което си намислил.“
Второто препъване е самата дума „спестявам“. За осемгодишно дете това е буркан, в който парите влизат и не се случва нищо. Никога. Без край, без дата, без картинка. Ако вие пестите за нещо, вие знаете за какво и приблизително докога. Детето не знае нито едното, нито другото — затова за него средният буркан прилича най-вече на отнемане, облечено в хубави думи.
Парите, които детето не може да пипне, преброи и види, за него не съществуват. Затова бурканът е прозрачен, а датата, на която се отваря, е написана отвън с голям маркер.
Разделянето става преди джоба, не след него
Едно практично решение преобръща цялата ситуация: не давайте три евро като една монета от 2 € и една от 1 €. Обменете ги предварително на шест монети по 50 цента. Шест монети се делят. Две монети не се делят на нищо и детето го усеща моментално.
Шест монети, три буркана
Трябват ви три прозрачни бурканчета или чаши, маркер, три ленти хартия за етикети и трите евро, обменени на шест монети по 50 цента. Отнема около 15 минути първата събота и по три минути всяка следваща. Работи най-добре с деца на 7-9 години. Детето пише етикетите само, но не с думите, които бихте написали вие: първият буркан е „Днес“, вторият е „Чакам до 25 октомври“ (истинска дата, пресметната заедно), третият е „За другиго“. Правилото е едно-единствено и се казва на глас преди монетите да тръгнат: във всеки буркан влиза поне по една монета, останалите три детето разпределя както реши. Обичайният избор е три монети в „Днес“, две в „Чакам“ и една в „За другиго“ — тоест 1,50 €, 1 € и 50 цента. Не коментирайте разпределението, дори ако не ви харесва. Успяхте, ако детето пуска монетите само, без да ги подавате вие, и може да каже с думите си за какво е всеки буркан, без да го подсещате.
Как да направим чакането видимо
Бурканът „Чакам“ има смисъл само ако детето знае какво излиза от него накрая. Тук не става дума за велосипед за 200 €. Първата цел трябва да е толкова близка, че да се достигне за три-четири седмици — иначе чакането се превръща в наказание. При 1 € седмично това означава нещо между 3 € и 4 €.
Лентата на желанието
Нужни са ви лента хартия около 30 сантиметра, линийка, цветен молив и цената на конкретното нещо, което детето иска. Първото правене отнема 10 минути, после по една минута всяка събота. За деца на 7-9 години. Детето рисува желаното нещо в единия край на лентата и пише цената му — например 4 €. След това разделяте лентата на толкова квадратчета, колкото седмици са нужни при 1 € седмично, тоест четири. Лентата се лепи на хладилника, точно до бурканите. Всяка събота, веднага след като монетите влязат в „Чакам“, детето оцветява едно квадратче само̀. Ако някоя събота реши да сложи повече в „Днес“ и нищо в „Чакам“ — не оцветява квадратче и лентата стои непроменена. Това е цялото „последствие“, не е нужно да казвате и дума. Успяхте, ако детето отговаря без броене на пръсти на въпроса „Още колко съботи остават?“.
Играта, която учи на смятане, а не на морал
Част от бързото харчене идва от нещо по-просто от липсата на дисциплина: детето не смята добре на място, в магазина, под напрежение. Когато не знае колко ще му остане, то просто дава всичко и чака да види какво ще се върне.
Магазинът на кухненската маса
Съберете осем-десет неща от къщи — ябълка, молив, чорапи, книжка — и им направете хартиени ценички между 20 цента и 2 €. Трябват ви още истински монети (може същите от бурканите) и кутия за каса. Играта трае около 20 минути и е за деца на 7-9 години. Първо детето е купувач, после разменяте ролите и то застава на касата — тази втора част е по-важната, защото там се налага да връща ресто. Въведете и една пречка: два пъти през играта казвате „Днес нямам дребни монети под 50 цента“ и детето трябва да се справи. Успяхте, ако детето плати точно поне три пъти и веднъж провери рестото на глас, горе-долу така: „Дадох 2 €, струва 1,40 €, връщате ми 60 цента.“
Грешките, които връщат всичко в началото
- Обясняваме системата, докато детето вече държи парите. В главата му остава само забраната, не разделянето — затова разговорът е преди монетите да сменят собственика си.
- Средният буркан няма дата. Без написана дата отвън спестяването е безкрайно, а безкрайното чакане за осемгодишно дете е равно на загуба.
- Доплащаме разликата, защото ни е мъчно. В мига, в който сложим липсващото 1 €, лентата на желанието губи смисъла си — детето научава, че съботите не значат нищо, значи търпението на родителя.
- Използваме джобните като наказание за оценка или за разхвърляна стая. Тогава парите спират да бъдат материал за смятане и стават инструмент за контрол, а следващия път детето ги харчи още по-бързо — преди да са му ги отнели.
- Слагаме парите в непрозрачна касичка. Детето не вижда как расте купчинката, а точно гледането на растящата купчинка е цялата награда на тази възраст.
- Коментираме глупавата покупка. „Хвърли 1,50 € за това?“ убива доверието, а следващия път детето просто ще харчи скришом.
Какво се вижда след четири седмици
Промяната не е, че детето спира да харчи. Промяната е в изреченията му. Около третата-четвъртата събота започват да звучат неща като „Това струва две съботи“ или „Ще взема по-малкото, за да ми остане за буркана“. Тогава бурканът „Чакам“ се отваря за първи път, детето плаща само на касата и — това е най-важната част — вие не казвате нищо от рода на „Видя ли колко е хубаво да спестяваш“. Четирите оцветени квадратчета на хладилника казват това вместо вас, при това без никой да въздиша.
След първия успешен буркан направете нова лента веднага, същия ден. Иначе следващата събота парите пак ще се разпилеят — не от инат, а защото няма къде да отидат.