35 минути чакане при ортопеда: игри с дете на 5-7 години в кабинет без играчки
Практични игри за коридора пред кабинета за стелки — само с тяло, глас и това, което вече е в чантата. С ясен критерий кога играта е свършила работа.
Табелката показва номер 14, вие сте 19-и. Столовете са три, единият зает от господин с бастун. Телефонът ви е на 22 процента, а детето вече е обиколило коридора два пъти и сега рита крака на стола. До мерене на стъпалото остават около тридесет и пет минути и в чантата няма нито една играчка.
Точно тук повечето родители правят едно и също — вадят телефона. Работи, признавам. Но има един страничен ефект, който се вижда чак пет минути по-късно: детето, което е гледало екран половин час, влиза в кабинета вътрешно ускорено. А там го молят да стъпи върху скенера и да не мърда. Да не мърда е трудното. Затова целта на чакането не е тишина, а разтоварване — детето да е изхабило малко енергия и да е било в контакт с вас.
Защо игрите за чакане при ортопед са различни
В коридора важат три ограничения, които не важат вкъщи. Първо, звукът — вратите на кабинетите са тънки и вътре има други хора. Второ, пространството — един квадратен метър около стола ви. Трето, самата тема на посещението: детето ще застава босо, ще му пипат стъпалата, ще му казват къде да стъпи. Игра, която включва краката, стъпването и събуването, върши двойна работа. Тя минава времето и същевременно прави кабинета познат.
Затова не предлагам „гатанки“ и „намери нещо синьо“. Тези неща издържат четири минути, после детето ги надрасва в движение. Нужни са ви две-три игри с вътрешно развитие — такива, при които трудността се качва стъпка по стъпка и детето само иска следващото ниво.
Стъпалата разказват
Малко неща ви трябват: собствените ви обувки, обувките на детето и малко под метър свободен под. Изчислете около дванадесет минути, работи най-добре при деца на 5-7 години. Детето събува едната обувка и стъпва бос до вас. Питате го: „С коя част от стъпалото стъпваш най-силно?“ Оставяте го да пробва — на пръсти, на пети, на външния ръб. После идват задачите: „Мини три крачки като че ли подът е горещ“, после „като че ли е лепкав“, после „като че ли е тънък лед и никой не бива да те чуе“. Тихата походка е най-трудната и точно нея децата повтарят по пет пъти. Накрая вие правите движение, а детето казва дали е било горещо, лепкаво или ледено. Успяхте, ако детето е направило безшумните три крачки поне веднъж и след това само е поискало още един кръг — това значи, че играта е поела вниманието и няма да ви трябва телефон.
Има и малък бонус. Когато вътре кажат „застани прав, стъпи с цялото стъпало“, детето вече е чувало тези думи от вас в игра, а не за пръв път от непознат човек с престилка.
Числото на чакането
Тук ви трябва само талонът с номера или табелката на стената, нищо друго. Отделете седем-осем минути; подходящо е за деца на 6-7 години, които разпознават цифрите до двадесет. Казвате: „Нашият номер е 19. Сега светна 14. Колко човека има преди нас?“ Детето брои на пръсти. После усложнявате: „Всеки човек стои около три минути. Колко ще чакаме?“ Не търсете точен отговор, търсете разсъждение на глас. Следващата стъпка е предсказание — детето казва колко ще е номерът след пет минути, вие двамата запомняте числото и проверявате. Ако е познало, печели право да реши коя игра играем след това. Успяхте, ако детето само погледне табелката и ви каже новото число, без вие да питате. От този момент чакането е негово занимание, не ваше мъчение.
Третата игра, за която не ви трябва нищо
Когато и двете горни се изчерпат, остава разговорът с правило. Не „как беше в градината“ — на този въпрос детето отговаря „добре“ и приключва. Дайте му рамка: „Казвам ти три неща за днешния ден. Едното е измислено. Познай кое.“ После сменяте ролите. Децата на шест-седем години обожават да лъжат легално и се вживяват дълбоко. Три рунда изяждат десет минути и никой в коридора не се дразни, защото говорите тихо.
Грешката, която удължава чакането
Най-честата грешка е обещанието за награда напред: „Ако си кротък, ще ти взема сладолед за два евро.“ Звучи разумно и почти винаги се обръща срещу вас. Причината е проста — думата „кротък“ не описва никакво действие. Детето не знае какво точно да прави с тялото си, знае само че нещо се очаква от него, и започва да проверява границата: рита стола, пита на всеки две минути кога ще стане, връща се към наградата. Вие започвате да повтаряте условието, тонът се качва, а в кабинета влизате изнервени и двамата.
- Вместо „бъди кротък“ дайте действие: „Ти отговаряш за номера — гледаш табелката и ми казваш, когато се смени.“
- Вместо награда след това дайте роля сега: детето носи талона, детето почуква на вратата, детето казва на сестрата името си.
- Вместо „още малко“ дайте измеримо: „Още четири човека. Ще ги броим заедно.“
- Ако все пак използвате телефона, пуснете го в първите десет минути, не в последните — така детето има време да се приземи преди кабинета.
Последните пет минути преди вратата
Спрете игрите, когато остават двама души пред вас. Тогава кажете какво предстои с конкретни думи, без разкрасяване: „Ще си събуеш обувките и чорапите. Ще стъпиш върху едно стъкло, което светва. Човекът ще ти пипне стъпалото и ще каже нещо на мама. Не боли, но може да те гъделичка.“ Дайте на детето едно изречение, което да каже само: „Здравейте, аз съм тук за стелки.“ Нека го репетира веднъж наум. Влизането с готово изречение прави огромна разлика в стойката на едно седемгодишно дете.
Детето не се дразни, че чака. Дразни се, че чака без задача.
И още нещо за началото на март — това е сезонът, в който кабинетите за стелки са пълни, защото хората идват преди пролетните обувки. Ако можете, запишете час в първите часове на деня. Разликата между чакане в 9:00 и чакане в 17:30 е разликата между заинтересувано дете и изчерпано дете, а с изчерпано дете нито една игра от този текст не работи както трябва.
Ако след посещението има поръчка и второ идване за проба, вземете същите игри. Второто чакане минава два пъти по-леко, защото детето вече знае правилата и започва само.