Боб, леща и ориз: три игри на кухненската маса за деца 5-7 години
Три бавни, но истински игри със сухи зърна от кухненския шкаф — сортиране с щипка, търсене на съкровище в купа и рисунки върху тава. Без покупки, без подготовка, с ясен признак кога детето е успяло.
Осем часа вечерта, януари, прозорецът е замръзнал отвътре и детето вече е обиколило три пъти коридора с думите „скучно ми е". В шкафа над печката има пакет боб, половин пакет леща и ориз. Това е достатъчно за час и половина игра, при която вие ще си довършите чая на спокойствие.
Обикновено се казва, че сортирането на зърна „развива фината моторика". Вярно е, но е половината истина и точно тази половина кара родителите да се откажат след десет минути. По-важното е друго: това е едно от малкото домашни занимания, при които детето вижда докъде е стигнало. Купчинката расте. Няма нужда някой да казва „браво" — резултатът стои на масата.
Защо точно 5-7 години, а не по-рано
Под четири години сухите зърна са риск — попадат в носа и ушите, това се случва наистина и е причина за посещение в спешен кабинет. Затова тук говорим за деца от пет до седем: възраст, в която вече не слагат нещата в устата си от любопитство, но още не намират сортирането за глупаво. След осмата година повечето деца се отегчават от чиста подредба и трябва да им се даде състезание или правило, което да нарушават.
И все пак — останете в стаята. Не защото ще стане нещо, а защото играта се разпада точно когато никой не гледа.
Кое зърно за какво става
- Едър бял боб — най-лесен за хващане с пръсти, подходящ за първите опити и за деца, които бързо се отказват.
- Леща — дребна и плоска, изисква щипка с два пръста; тук започва истинската работа за ръката.
- Ориз — не се сортира, а се пресипва и се рисува в него. Не го смесвайте с лещата, ако не искате да прекарате вечерта в разделяне.
- Царевица или нахут, ако има — служат за „съкровищата", защото се различават на пипане със затворени очи.
Сортиране на сляпо с щипка
Нужни са ви само шепа боб, шепа леща и три купички или капачки от буркани — а ако имате щипка за лед, дайте я на детето, защото тя превръща досадната работа в задача. Смесете зърната в средната купа и оставете детето да ги раздели по вид. Времето е около петнайсет минути, повече рядко издържат. Възрастта е 5-7 години, като при петгодишните използвайте само боб и царевица — лещата е твърде дребна за щипка. Смятайте, че е успяло, когато и трите купички съдържат само по един вид зърно и детето само е забелязало сгрешеното, преди вие да сте го посочили.
Ако искате да го удължите, завържете очите с шал и оставете детето да сортира на пипане. Тогава чувате истинските изречения: „Този е гладък, значи е бобът", „Тази е като копче". Оттук нататък разговорът върви сам.
Търсене на съкровище в купата
Вземете дълбока купа, изсипете в нея ориз или леща — около два пръста дебелина — и скрийте вътре осем малки предмета: копче, капачка, стар ключ, парче лего, монета от 1 евроцент, гумичка. Общо петнайсет-двайсет минути. Възрастта е 5-7 години. Правилото е едно: детето вади предметите само с ръка, без да изсипва купата. По-големите могат да работят със затворени очи и да казват какво напипват, преди да го извадят. Успяло е, когато извади всичките осем и може да ги изброи наум — тоест да каже колко му остават, без да брои извадените отново.
Едно предупреждение от практиката: не слагайте нищо, което ви е скъпо. Едно от съкровищата винаги остава в ориза до следващия път.
Рисунки върху тавата — най-тихата част от вечерта
Изсипете ориз върху голяма тава за печене, разпределете го с длан на тънък слой и оставете детето да рисува с пръст. Буквата, която учи. Кръг, къща, змия. Ако сгреши, разтърсва тавата и всичко изчезва — тъкмо това е причината децата, които се страхуват да пишат на лист, тук пишат спокойно. Няма изтривалка, няма следа от грешката.
За седемгодишни, които вече са в първи клас, работи добре така: вие казвате дума, те пишат само първата буква. После сменяте ролите. Тавата се разтърсва между всяка дума и това разтърсване е половината удоволствие.
Грешката, която проваля играта за пет минути
Родителят сяда до детето и започва да помага. Взима една леща, слага я в правилната купичка, после още една, после ръката му вече работи по-бързо от детската. След четири минути купичките са подредени, детето гледа отстрани и казва „ти го направи". Играта свърши.
Защо не работи: цялата стойност е в бавното хващане на зърното. Ако вие го хващате, детето получава подреден резултат и нула упражнение. Ако наистина не издържате да гледате бавното темпо, вземете си собствена купичка и сортирайте паралелно, без да пипате неговата. Другият вариант е да засечете време — не като състезание помежду ви, а срещу пясъчния часовник.
Втора често срещана грешка: смесват се твърде много видове наведнъж. Пет вида зърна в една купа не е по-интересно, а само по-объркано, и детето се отказва още преди да е започнало. Два вида са достатъчни за първия път, три за следващия.
Ако след играта на масата има разсипани зърна — значи детето е работило само. Чистата маса обикновено означава, че е работил възрастният.
Какво правим след това със зърната
Сложете ги в буркан с капак и надпис — не се готвят след като са били на пода и в ръцете. Един килограм боб струва под 2 €, така че бурканът спокойно става „игрален" и издържа цяла зима. Ако все пак искате да ги сготвите накрая, оставете само неизползвания пакет настрана от самото начало.
И още нещо, което си струва: сложете бурканите на ниска лавица. Игра, до която детето стига само, се играе десет пъти повече от игра, която трябва да поиска.