Детето ми остава само в междучасието: какво да направите тази седмица
Практичен план за родители на деца между 7 и 9 години, които редовно чуват "нямаме място за теб". Без общи съвети — конкретни изречения, две упражнения и мерило кога е сработило.
Второкласничка се прибира, оставя раницата до вратата и казва между другото: "Днес пак играх сама на люлките." После сяда да яде, все едно нищо не е станало. Точно това "все едно нищо" е моментът, в който повечето родители правят първата грешка — или го подминават, или веднага скачат с "кой те изгони, ще говоря с учителката".
Между 7 и 9 години дворните групи стават по-затворени. Децата вече имат роли, правила и своя история от предишните дни, а новодошлият трябва да влезе в нещо, което вече върви. Затова изречението "Може ли да играя с вас?" толкова често получава "не" — то спира играта и кара останалите да вземат решение. А деца на тази възраст мразят да спират играта.
Първите десет минути у дома: какво да кажете и какво не
Не задавайте "Защо не те приемат?". Този въпрос кара детето да търси причина в себе си и обикновено намира най-лошата. Вместо това попитайте за самата игра, не за отхвърлянето.
- "На какво играеха, докато ти беше отстрани?" — така разбирате дали е футбол, гоненица, магазин или нещо с роли.
- "Кой измисля правилата в тази игра?" — почти винаги има едно-две деца, които решават. Това е важна информация.
- "Ти какво каза, преди да ти откажат?" — тук ще чуете точното изречение. Обикновено е "Може ли и аз?".
- "Имаше ли още някой отстрани?" — ако да, планът за утре е много по-лесен.
И едно нещо, което помага повече от всякакво утешение: кажете какво сте видели, без оценка. "Днес ти беше сам и това е гадно. Хайде утре да опитаме нещо друго." Толкова. Не превръщайте вечерята в разбор.
Защо "Може ли да играя с вас?" почти не работи
Помислете как изглежда отстрани. Тече гоненица, шест деца бягат, някой е "той". Идва седмо дете и задава въпрос. Играта спира, всички се обръщат, някой трябва да отсъди. В този момент е по-лесно да кажат "не, вече сме много", отколкото да преподредят всичко.
Сега другият вариант: детето застава близо до играта, гледа минута-две, вижда кой гони, и когато топката излезе аут, я подава обратно. Или просто започва да бяга с останалите. Никой не е питан, никой не е решавал. В повечето случаи групата просто продължава — и вече сте вътре.
Влизането в игра е като качване на движещ се влак — не чакаш да спре, а хващаш темпото му.
Три изречения, които детето може да упражнява
- При игра с топка: "Аз съм за вашия отбор, вие сте по-малко." — казва се, докато се тича, не преди играта.
- При гоненица или криеница: нищо не се казва. Детето просто започва да бяга и когато го хванат, приема, че е "той". Това е най-бързият вход.
- При игра с роли (магазин, семейство, училище): "Аз мога да съм клиентът, който идва да върне нещо." — предлага се нова роля, а не се иска съществуваща.
Забележете какво е общото: детето носи нещо на групата — играч, преследван, нов герой. Не иска място, а добавя.
Играта на двете врати
Нужни са ви само хол и още един член на семейството. Отделете 15 минути в две поредни вечери. Подходящо за 7-9 години. Започвате игра — например редите кула от възглавници и си говорите за нея. Детето стои отстрани и опитва първия вход: пита "Може ли и аз?". Вие честно изиграйте отказа: "Не, вече сме двама." После рестартирайте и нека опита втория вход: без въпрос, просто подава следващата възглавница и казва "Тази е по-голяма, сложи я отдолу." Разменете ролите — детето е в играта, вие сте отвън. Задачата се смята за успешна, когато детето само може да назове разликата между двата входа и покаже втория без ваша подсказка.
Най-честата грешка: обаждането до другия родител
Разбираемо е. Виждате детето си тъжно и искате да оправите нещата бързо, затова пишете на майката на Мартин: "Детето ти не приема нашето, моля те, поговори с него." Проблемът е, че на следващия ден Мартин влиза в двора с инструкция от вкъщи — и децата разбират. Приемането по нареждане се вижда отдалеч, а детето ви получава етикета на онзи, чиито родители се месят. Групата не се отваря, тя просто става по-предпазлива.
Втора честа грешка: "Не им обръщай внимание, играй сам." Звучи като защита на достойнството, а всъщност оставя детето без нито един инструмент. То и без това вече играе само — това е проблемът, не решението.
Кога все пак се обаждате на друг възрастен? Когато има системно изключване от едно и също дете, обиди, отнемане на вещи или физически сблъсък. Тогава разговорът е с класния ръководител, не с родителя, и не звучи като оплакване: "Забелязах, че Дария остава сама в междучасията от две седмици. Можете ли да проследите какво се случва в двора?"
Как да създадете едно приятелство извън двора
Голямата група е трудна. Един човек — не толкова. Децата на тази възраст се сприятеляват най-бързо, когато са двама и имат обща задача. Затова поканата у дома работи по-добре от всеки разговор за приятелството.
Гост за час и половина
Трябват ви само нещо за похапване и една ясна дейност — тесто за бисквити, конструктор или колода карти. Поканата е за 90 минути, не за цял следобед, и е за едно дете, не за три. Подходящо за 7-9 години. Преди гостуването седнете с детето си и решете кой ще дойде: не най-популярният в класа, а някой, който също често е отстрани. Уговорете и какво ще правят първите десет минути, за да няма неловко мълчание на прага. Ако искате да ги пуснете за нещо навън, стигат 2-3 € за сок и вафла. Смятайте, че е сработило, ако двете деца сами продължат играта след първата ви подсказка и ако на другия ден в училище се потърсят поне веднъж.
Какво следите през следващите две седмици
- Има ли поне едно име, което детето споменава повече от веднъж? Едно приятелство е достатъчно, за да спре чувството за самота в двора.
- Опитва ли изобщо да се включи, или вече е спряло да опитва? Второто е по-тревожният сигнал.
- Как изглежда сутрин преди училище? Ако се появят стомашни болки в неделя вечер и "не ми се ходи" всеки понеделник, говорете с класния ръководител.
И още нещо. Ако вашето дете е от тези, които понякога казват "ти не си в отбора", това е също толкова важен разговор. Едно изречение вкъщи стига: "У нас правилото е, че никой не остава отвън. Ако вече сте много, измисляте как да го включите."