Не сте съгласни с оценка или забележка: как да говорите с учителя
Практически разговор с учителя стъпка по стъпка — какво да напишете, какво да попитате на самата среща и какво да направите, ако не се разберете. За родители на деца от 7 до 10 години.
Тетрадката е отворена на кухненската маса, отдолу пише „Слаб 2“ и червено подчертано „непълен отговор“. Детето ви казва, че е учило. Вие сте го чули да учи. И първата мисъл, която идва, е да напишете съобщение още сега, в 21:40, докато ви е горещо.
Точно това съобщение обикновено проваля нещата. Не защото е грубо — може да е съвсем учтиво — а защото в него няма въпрос, на който учителят да може да отговори. „Смятам, че оценката е несправедлива“ не е въпрос. „По кой критерий беше оценена задача 3?“ е.
Какво да свършите, преди изобщо да пишете на учителя
Дайте си една вечер. През това време ви трябват три неща, и трите се събират за двайсетина минути.
- Самата работа — тетрадката, тестът, листът с бележката. Не преразказ по памет, а хартията.
- Версията на детето, разказана по ред: какво е била задачата, какво е написало, кога е разбрало, че нещо не е наред.
- Един конкретен въпрос, който можете да изречете на глас в едно изречение.
Много често още на втората точка нещата се изясняват сами. Детето казва: „Аз реших само първата част, защото мислех, че втората е за утре.“ Тогава разговорът с учителя изобщо не е за оценката, а за това как се записва домашното. Различен разговор, различна среща.
Съобщението, което получава отговор
Кратко, конкретно, без оценъчни думи за човека отсреща. Ето пример, който можете да преписвате почти дословно:
Добър ден, госпожо Иванова. Аз съм майката на Мартин от 3.б клас. Гледахме заедно теста по математика от вторник и не ми е ясно как е оценена задача 3 — Мартин има верен отговор, но е решил задачата по друг начин. Може ли да отделите 10 минути тази седмица, за да я погледнем заедно? Свободна съм в сряда и петък след 16 ч.
Забележете какво липсва: „несправедливо“, „детето ми винаги“, „другите родители също казват“. И какво присъства: клас, конкретна задача, конкретно време. Учителят вижда, че разговорът ще е кратък и по същество, и по-лесно казва „да“.
Пет въпроса, които вършат работа на самата среща
- „По какъв критерий се оценяваше тази задача?“ — понякога отговорът е „търсех обяснение на решението, не само отговора“ и всичко си идва на мястото.
- „Показахте ли на класа предварително как ще се оценява?“ — не като обвинение, а за да знаете дали детето е имало шанс да го знае.
- „Това единичен случай ли е, или го виждате и в други работи?“ — тук често излиза истинската тема.
- „Какво конкретно трябва да направи Мартин следващия път, за да е пълен отговорът?“
- „Има ли начин да покаже, че го е разбрал — допълнителна задача, устно изпитване, поправка?“
Последният въпрос е най-важният, защото премества разговора от миналото към следващата седмица. Дори оценката да остане, детето излиза с път напред — а това е, което всъщност търсите.
Забележката в дневника е друг разговор
„Пречи на часа“ и „Слаб 2 на тест“ изглеждат сходно, но не са. При оценката спорите за критерий. При забележката спорите за случка — а за случките винаги има поне две версии и учителят е видял своята с очите си, от другия край на стаята.
Затова тук започвате с описание, не с оценка: „Мартин ми разказа, че се е обърнал назад, защото Кало го е дърпал за блузата. Вие какво видяхте?“ Тази формулировка оставя място и на двете версии, без някой да трябва да отстъпва публично.
И още нещо, което си струва да кажете вкъщи преди срещата: „Аз ще питам учителката какво е видяла. Не отивам да те защитавам от нея.“ Децата на тази възраст често очакват точно това — родител в ролята на адвокат — и после се учудват, че разговорът не е свършил с извинение към тях.
Три реда преди разговора
Трябват ви само лист и химикал, а времето е около 15 минути — сядате с детето вечерта преди срещата и заедно попълвате три реда: „Задачата беше…“, „Аз написах…“, „Не ми е ясно защо…“. Детето диктува, вие пишете, без да поправяте формулировките му. Подходящо е за деца от 7 до 10 години, като при 7-8-годишните вие държите химикала през цялото време. Задачата е свършена успешно, ако третият ред съдържа конкретен въпрос за конкретна задача, а не изречение като „защото учителката не ме харесва“ — ако излезе такова, върнете се на първия ред и опитайте пак с друга задача.
Как детето само да пита учителя
Към девет-десет години едно дете вече може да зададе въпрос за оценката си само, стига да е репетирало изречението. Не импровизация — точно едно изречение, научено наизуст.
- „Госпожо, може ли да ми обясните защо тази задача е с грешка? Не разбрах.“
- „Госпожо, мога ли да я поправя?“
- „Госпожо, вчера не разбрах домашното. Може ли да ми го кажете пак?“
Важен е и моментът: не по време на час и не в коридора между два звънеца, а веднага след часа, докато учителят си събира нещата. Научете детето и на това.
Разменени роли на масата
Не ви трябва нищо освен два стола и пет-шест минути след вечеря: вие сте детето, детето е учителят. Вие задавате въпроса си с нормален глас, а детето отговаря както смята, че би отговорил учителят. После разменяте местата и то задава въпроса. Играта е за деца от 8 до 10 години. Успяло е, ако при втория опит детето изрече изречението си, без да се кикоти и без да гледа в пода — а ако това не стане от три пъти, спрете и повторете играта друга вечер, вместо да настоявате.
Най-честата грешка: разговорът в групата на класа
Родителят пише в общата група: „Някой друг да има проблем с оценките по математика?“ След час има четиринайсет съобщения, две от които са лични истории, а едно е доста остро. Учителят рано или късно научава.
Защо това не работи: първо, изгубихте предимството на конкретния случай — вече не говорите за задача 3 на Мартин, а за „проблема с математиката“, който няма решение и няма край. Второ, учителят вече не е събеседник, а страна в конфликт, и естествено започва да се защитава. Трето, детето ви остава в същата класна стая, при същия човек, до средата на юни.
Другите две чести грешки са по-тихи, но струват също толкова: да заявите на детето „ще оправя тази работа“, преди изобщо да сте говорили с учителя, и да отидете на среща с думите „приятелка ми каза, че така не се оценява“. Второто затваря разговора за трийсет секунди.
Ако и след разговора нищо не се промени
Има случаи, в които учителят изслушва и си остава на своето. Тогава спрете и се запитайте честно колко голяма е реалната цена: една оценка в срока по един предмет тежи малко, повтарящо се отношение към детето тежи много.
- Ако е една оценка — приемете я и хванете следващата тема с детето предварително, преди тестa, не след него.
- Ако се повтаря — водете си кратък списък с дати и случки. Три записа с дати вършат много повече работа от едно дълго емоционално писмо.
- Следващата стъпка е класният ръководител, после училищното ръководство — но в този ред, и винаги с конкретните дати в ръка.
И най-подценяваното: кажете на детето какво е приключило. „Говорих с госпожата. Оценката остава. Разбрах какво е искала да види в отговора и ще го направим заедно другия път.“ Ясният край на историята му спестява седмици чудене дали е било виновно.