Джобни пари в началното училище: колко, колко често и какво прави детето с тях
Практически ориентир за родители на деца 7-9 години: каква сума има смисъл, на какъв период да се дава и как детето да се научи да чака, вместо да харчи всичко в първия ден.
В понеделник детето получава 3 евро. Във вторник по обяд ги няма — две дъвки, един пакет чипс и стикери, които на другия ден вече не му трябват. В сряда идва въпросът: „Може ли още малко?“ Точно тук се решава дали джобните пари ще свършат работа, или ще станат просто втори портфейл, от който детето вади, когато първият е празен.
Повечето съвети спират до сумата. А сумата е най-малкият проблем. Второкласник, който получава 2 евро всеки понеделник и знае, че следващите ще дойдат чак след седем дни, научава повече, отколкото дете с 10 евро на месец, които баба му допълва при всяко хленчене.
Колко пари са разумни за 7-9 години
Няма магическа сума и всяко семейство смята според бюджета си. Има обаче едно условие, което върши работа: сумата трябва да е достатъчна, за да купи нещо дребно веднага, но недостатъчна за нещото, което детето наистина иска. Иначе няма какво да се планира.
- 7 години: 1-2 € седмично, в монети, за да може детето физически да ги подреди и преброи.
- 8 години: 2-3 € седмично, вече с уговорка какво покриват и какво не.
- 9 години: 3-5 € седмично или същата сума наведнъж на две седмици, ако детето вече издържа да чака.
- Отделно: парите за храна в училище не са джобни пари. Ако ги смесите, детето ще спести от обяда, за да си купи нещо друго.
Дайте ги в монети и банкноти, не наум и не „записано в тефтера“. На тази възраст парите трябва да се пипат. Дете, което е държало пет монети от 1 евро и е видяло как остават две, разбира разликата по начин, по който никакво обяснение не може да го научи.
Защо седмично работи по-добре от месечно
Месечните джобни пари изглеждат по-удобни за родителя. За седемгодишно дете обаче месецът е абстракция — то не усеща колко е далече следващият първи ден. Резултатът е предвидим: парите свършват до петия ден и следват три седмици молби.
Седмицата се вижда. Има понеделник, има училище, има събота. Ако давате в един и същ ден — например всеки петък след училище — детето започва само да пресмята: „Днес имам 3 €, до петък са четири дни, значи не мога да купувам всеки ден.“ Това изречение е целта на цялото упражнение.
Трите буркана
Нужни са ви три празни бурканчета или кутийки от обувки, лепящи листчета и маркер. Отнема около 20 минути първия път, после по 2 минути седмично. Подходящо е за 7-9 години. Надпишете кутиите „Сега“, „Чакам“ и „Давам“ и заедно решете как детето дели сумата — например от 3 € слага 1,50 € в „Сега“, 1 € в „Чакам“ и 0,50 € в „Давам“. В „Чакам“ детето събира за нещо конкретно, което си е избрало и е нарисувало на листче отвън. Смятайте за успех, ако след четири поредни седмици в буркана „Чакам“ все още има пари и детето може да каже за какво ги събира.
Какво може да купува детето само и какво не
Уговорката трябва да е ясна преди първите пари, не след първата свада. Кажете го на глас и го запишете на лист, залепен на хладилника — с думите на детето, не с вашите.
- Само решава: дребни сладки неща, стикери, играчка от будката, малък подарък за приятел.
- Питаме заедно: нещо над 10 €, нещо, което иска да купи онлайн, храна за друго дете.
- Не се купува с джобните пари: неща, за които вече сте казали „не“ по друга причина — това не е начин решението да се заобиколи.
И най-трудното: когато детето купи нещо глупаво, не го спасявайте. Купеният за 4 € фигурка, която се счупва до вечерта, е най-евтиният урок, който ще получи през целия си живот. Ако веднага му дадете още 4 €, урокът се изтрива.
Списъкът за витрината
Трябват ви само лист А4, разчертан на три колони, и химикал; върви към 10 минути в магазина и още 5 вкъщи. Работи най-добре с деца на 8-9 години. Преди да влезете в магазина, детето записва в първата колона какво иска да купи и колко предполага, че струва. Вътре, във втората колона, записва реалната цена. Вкъщи, в третата, отбелязва дали го е купило и защо. След три такива обиколки разгледайте листа заедно. Успех е, когато разликата между предположената и реалната цена в третия път е под 1 € — детето вече има представа колко струват нещата.
Честата грешка: пари срещу оценки и домакинска работа
Много семейства връзват джобните пари с шестици или с изнасянето на боклука. Звучи справедливо, но се обръща срещу вас по два начина.
Първо, домашните задължения стават платена услуга. Щом веднъж се плаща за подредена стая, детето съвсем логично пита защо да я подрежда безплатно днес. Второ, парите срещу оценки местят вниманието от ученето към резултата — а в трети клас точно това е моментът, в който детето трябва да разбере защо решава задачата, не колко ще вземе за нея.
По-чисто е така: джобните пари се дават, защото детето е част от семейството и се учи да борави с пари. Домакинската работа се върши, защото сте едно домакинство. Ако все пак искате да плащате за нещо, нека е извънредна задача — измиване на колата, подреждане на мазето — а не ежедневните неща.
Джобните пари не са награда и не са наказание. Те са тренировъчен полигон, на който грешката струва 3 евро, а не 300.
Какво да правите, когато парите свършат в сряда
Отговорът е кратък и трябва да е един и същ всеки път: „Разбирам. В петък идват новите.“ Без лекция, без „нали ти казах“. Лекцията разваля урока, защото детето започва да се защитава вместо да мисли.
Ако настоява, предложете вариант, който не е подарък: може да получи следващите пари по-рано, но тогава в петък няма да има нищо. Оставете го да избере. Повечето деца избират аванса първите два пъти и се отказват на третия — това е точно моментът, в който планирането е започнало да работи.
Един разговор от три изречения
Веднъж месечно, докато вървите към училище или миете чиниите, задайте три въпроса и наистина изчакайте отговора: „Кое от нещата, които си купи този месец, още ползваш?“, „Кое сега ти се струва, че не си е струвало?“ и „За какво събираш в момента?“ Три минути, никакви записки. Ако детето може да отговори и на трите без да мисли дълго, системата ви работи.