Игри за планински преход с дете на 6–8 години: какво да правите, когато след първия час каже „Уморих се“
Когато дете на 6–8 години се оплаква от умора след първия час по пътеката към хижата, често не му липсват сили, а работа по пътя. Ето три игри, които му дават роля и собствено темпо, и грешките, които правят изкачването по-тежко.
Събота е, края на септември, паркингът при Златните мостове. Първите четиридесет минути седемгодишната Ния подскача пред всички, събира шишарки и пита кога ще се покаже хижата. После, някъде след първия час, спира насред пътеката и сяда на един камък.
„Краката ми не искат. Не мога повече. Защо изобщо дойдохме?“
Ако ви е познато, това още не е провал на целия ден. Статията е за деца на 6 до 8 години. На тази възраст те вече могат да вървят с часове, но все още не умеят сами да си разпределят силите и да се справят със скуката.
Какво всъщност означава „уморих се“ след първия час
Обичайният съвет е прост: разсейте детето, дайте му нещо сладко и му обещайте награда горе. Така обаче водачи остават възрастните, а детето се превръща в багаж, който трябва да бъде убеждаван. При шест-осемгодишните „уморих се“ след първия час много често значи „скучно ми е“, „вървите твърде бързо“ или „не знам колко още остава“. Игрите помагат не когато отвличат вниманието, а когато дават на детето задача и му дават думата за темпото.
Истинската умора също се случва и разликата се вижда лесно. Ако след пет минути почивка и глътка вода детето пак хуква след някоя катерица, ставало е дума за скука. Ако се препъва, хленчи без прекъсване и отказва всичко, включително играта, му трябва истинска почивка или връщане надолу.
Какво да сложите в раницата за игрите
- Малко тефтерче и молив в джоба на детето, не във вашата раница.
- Платнена торбичка за „съкровища“: паднали листа, шишарки, красиви камъчета. Без гъби и без да се късат растения.
- Ядки, сухи плодове или бисквити, разделени предварително на малки пликчета.
- Часовник или телефон, за да засичате кратките спирания.
Три игри, които вършат работа по нагорнището
Следотърсач на маркировката
Детето става водач по маркировката. По пътеките на Витоша и в Родопите знаците обикновено са цветна ивица между две бели, нарисувани по дървета, камъни и колове. Детето върви пред вас, но така, че да го виждате, и трябва да забележи следващия знак, преди да е стигнало до него, и да извика цвета му. За всеки открит знак рисува чертичка в тефтерчето, така че ви трябват само тефтерче и молив. Играйте 20–30 минути, после сменете играта, преди да е омръзнала. Подходяща е за деца на 6–8 години, а шестгодишните може да броят на глас, вместо да пишат. На разклоненията детето казва накъде продължава пътеката, но вие проверявате. Успех е, когато детето забележи поне три знака подред, без да го подсещате, и само познае посоката на поне едно разклонение.
Сто крачки
Нагорнището тежи най-много, когато темпото го определя възрастен. Тук го определя детето. То брои крачките си на глас до сто, а на по-стръмно до петдесет. После всички спират за десет секунди и детето избира какво ще правите: три дълбоки вдишвания, поглед назад към града долу или замръзване като статуи. След това започва нов отрязък. Не ви трябва нищо, но може да сложите пет-шест камъчета в левия джоб на детето и след всеки отрязък то да мести по едно в десния. Играта трае 15–25 минути и е за деца на 6–8 години. Ако детето още се обърква след тридесет, броете заедно през десет. Успех е, когато детето поне два пъти само предложи: „Хайде още сто!“
Есенна палитра до хижата
Преди тръгване напишете в тефтерчето шест цвята един под друг: червено, жълто, оранжево, кафяво, зелено и сиво. По пътя детето търси по нещо за всеки цвят. Паднало листо или шишарка може да влезе в торбичката. Нещо, което не се бере, като шипка на храста или червената ивица на маркировката, се отбелязва с отметка. Трябват ви тефтерче, молив и торбичка. Играта се води паралелно с ходенето 30–40 минути и е най-подходяща за шест-седемгодишни, а осемгодишните може да търсят по два предмета за цвят. Успех е, когато всичките шест цвята са отметнати преди хижата и детето разкаже на някого там къде е намерило червеното.
Грешките, които правят следващия час по-тежък
Първата е „почти стигнахме“, когато остава още час. Детето може и да не усеща времето точно, но много добре помни, че е било излъгано. След второто „почти“ никое ваше обещание вече няма тежест. Много по-добре работи ориентир, който детето ще види с очите си: „Когато стигнем чешмата, ще ти кажа колко остава.“
Втората е шоколад за всеки завой. Първите два пъти помага, после детето спира и чака следващото парче. Да, детето трябва да хапва по пътя, но в уговорено време, а не като заплащане за крачки.
Третата е дългата почивка на студен камък. В края на септември двадесет минути седене в сянка правят тръгването по-мъчително от самото изкачване. Няколко кратки спирания по две-три минути вършат повече работа.
Четвъртата е родителят, който крачи отпред и повтаря „хайде, хайде“. Детето гледа гърба ви и изостава все повече. Пуснете го напред, там, където пътеката позволява.
Витоша или Родопите: коя игра къде да изберете
По Витоша пътеките често са каменисти и открити, а маркировката се вижда отдалеч, затова „Следотърсач“ върви отлично. В Родопите пътят до хижата често минава дълго през гора и по-полегато, така че „Есенна палитра“ пасва по-добре. Ако обаче се спусне мъгла, което край Витоша не е рядкост, спрете играта с водача отпред и вървете всички заедно.
Уговорете още в колата с какво ще завърши денят. Например на хижата детето само ще си поръча чай и ще плати с 2–3 €, които носи в собствения си джоб. Това не е подкуп по пътя, а завършек, който детето знае предварително и чака с нетърпение.