Изгубените тухлички и пъзелът без три парчета: игри за октомврийска вечер с деца на 6–8 години
Частите от конструктор, намерени под дивана, и пъзелът с липсващи парчета не са за изхвърляне. Липсата на парчета може да стане правило в нова игра. Ето три игри за една дъждовна вечер вкъщи, с ясна мярка кога детето се е справило.
Вторник вечер. Вали от пет часа, а прахосмукачката изтраква под дивана. Бъркате с ръка и изваждате шепа неща: две червени тухлички, колелце, човече без шапка и три парчета от пъзел. Никой вече не помни дали пъзелът беше с жирафи, или с влак. Първото, което ви хрумва, е да ги хвърлите в кошчето или да ги сложите в кутията „за някой ден“. Преди да го направите, повикайте детето.
Текстът е за деца на 6, 7 и 8 години. На тази възраст те вече броят спокойно до сто, четат кратки думи и обичат да спорят за правилата. В същото време още могат да играят цял час с капака на кутия за обувки.
Защо непълната играчка не е развалена играчка
Често се съветва така: ако на пъзела липсват парчета, изхвърлете го, защото само ще ядоса детето. Разпилените части пък трябва да се сортират и да се върнат по кутиите. Съветът е верен наполовина. Пъзел, който се нарежда по картинката на капака, наистина губи смисъл без всичките си парчета. Но щом спрем да го гледаме като недовършена задача, липсата става правило. Когато няма синя тухличка, детето трябва да реши с какво да я замести. Когато в пъзела има дупка, трябва да измисли какво е било там. Това е по-трудно от сглобяването по готов образец и затова е по-интересно.
„Няма синьо, ама жълтото ще е прозорец, в който свети лампа.“
Точно такова изречение чакате да чуете тази вечер.
Какво да направите в първите пет минути
- Изсипете всички находки в тава за печене или в капака на кутия, за да не се търкалят по пода.
- Нека детето ги преброи на купчинки по пет. Шестгодишните могат да броят на глас, а осемгодишните да запишат числото.
- Прегледайте заедно за счупени и остри парчета и ги махнете веднага.
- Отделете парчетата от пъзела от тези от конструктора, защото за тях има отделна игра.
- Ако вкъщи има дете под три години, играйте само на масата, а накрая преброете частите още веднъж.
Три игри с това, което намерихте
Музей на изгубените неща
Трябват ви само находките, капак от кутия за обувки, който ще бъде залата, лист хартия, молив и ножица. Играта продължава 20–30 минути и е подходяща за 6–8-годишни. Детето подрежда находките в капака като експонати. За всяка изрязва малко етикетче и пише на него име и място на откриване, например „Колелото беглец, намерено до чехъла“. Шестгодишните могат да нарисуват етикета, вместо да го пишат. После детето ви развежда из музея, а вие сте посетителят, който задава въпроси: „Защо това човече няма шапка?“. Смятаме, че се е справило, ако музеят има поне пет експоната с етикети и детето разкаже нещо за всеки, без да го подсещате.
Пъзел с дупки
Трябват ви непълен пъзел с до 100 парчета, картон от кутия от зърнена закуска, флумастери и ножица. Предвидете 30–40 минути. Играта е по-подходяща за 7–8-годишни, защото изрязването по контура е прецизна работа. Първо наредете каквото може. Детето сяда пред дупките и отговаря на въпроса какво липсва там. Задачата не е да познае оригиналната картинка. Трябва да измисли нещо, което продължава линиите около дупката. Ако отстрани има облак, а отдолу покрив, отговорът може да е „тук е минал балон“. После детето слага картона под пъзела, обкрежда дупката, изрязва парчето и го рисува. Смятаме, че се е справило, ако поне едно парче от картон влиза в дупката и рисунката върху него продължава поне една линия или цвят от съседните парчета.
Строеж по жребий
Трябват ви 30–50 случайни части от конструктор, пет-шест листчета, купичка, от която да теглите, и таймер. Един кръг трае 15–20 минути, а играта е за 6–8-годишни. Преди началото напишете задачи на листчетата: „мост от 12 части“, „кула само от два цвята“, „кола, в която да се вози човечето без шапка“, „нещо, което стои на едно колелце“. За шестгодишните нарисувайте задачите вместо да ги пишете. Детето тегли листче, пуска таймера и строи. Накрая идва изпитанието: мостът трябва да издържи една чайна лъжичка, а кулата да стои десет секунди, докато вие броите на глас. Смятаме, че се е справило, ако постройката отговаря на условието и мине изпитанието. Ако не мине, детето има право на още три минути за поправки.
Грешки, които развалят играта още в началото
Първата грешка е да довършите вместо детето. Когато видите, че кулата се клати, ръката ви сама посяга да я подпре. В този момент задачата вече е ваша. По-добре попитайте: „Какво може да стои отдолу, за да не пада?“.
Втората грешка е да изсипете всички кутии на пода и да кажете „строй каквото искаш“. Звучи щедро, но пред триста части без никаква задача много деца на тази възраст подреждат малко и скоро се отказват. Затова играта с жребий върши работа: условието стеснява избора и детето знае откъде да започне.
Третата грешка е да скриете разчистването в играта: „Хайде да играем кой ще подреди по-бързо кутиите“. Седемгодишното дете разбира номера след минута и вечерта тръгва зле. Ако искате ред, кажете го направо и го отделете от играта.
Четвъртата грешка е да се мъчите с пъзел, на който липсва повече от половината. Там няма какво да допълвате. Използвайте парчетата като мозайка: детето ги лепи върху картон и прави рамка за рисунка.
Къде да отидат парчетата след вечерта
Сложете един буркан на рафта и го наречете както детето реши. У нас се казва „кутията на загубените“. Всяко следващо парче, открито под дивана, в джоба на якето или в колата, отива там. Когато в буркана се съберат двадесет неща, имате готов материал за нова вечер. Музеят вече ще има нова зала, а жребият нови задачи.
Училището тръгна преди месец и вечерите стават все по-къси. Буркан, тава и малко картон са достатъчни, за да ги запълните.