Как второкласникът да се научи да казва колко е часът: игри с кухненския часовник и картонен циферблат
Четири седмици игри за деца на 7–8 години. Започвате само с малката стрелка и проверявате картонения часовник по истинския в кухнята, за да не се учи картина, която никога не се появява.
Седем и четиридесет сутринта. Мира стои пред хладилника с една обувка на крака, гледа часовника над вратата и казва: „Голямата е на осем, малката е почти на осем… Значи осем и осем?“ Детето знае числата и знае коя стрелка е голяма. Но какво показва всяка от тях, още не е разбрало.
Текстът е за деца на 7–8 години, тоест за първия месец на втори клас. Накрая ще имате три игри, всяка между две и десет минути, и план за четири седмици. Той започва с първия учебен ден в средата на септември и завършва точно преди есенната ваканция.
Защо обикновеният картонен часовник обърква детето
Обичайният съвет е прост. Направете циферблат от картон, закачете двете стрелки и упражнявайте първо точните часове, после половинките. Проблемът се вижда при три и половина. Детето слага голямата стрелка на шест, а малката право на три. На картона това става с едно движение. На истински часовник не се случва никога, защото в три и половина часовата стрелка е по средата между три и четири.
Така детето запомня картина, която не съществува. После гледа кухненския часовник, където малката стрелка е „между“ числата, и се обърква. Оттам идва и „осем и осем“. Затова предлагаме обратния ред: първо само часовата стрелка, приблизително и с думи. После минутната. Картонът все така е полезен, но само ако след всяка игра се сверява с истинския часовник.
Първата седмица: часовник само с една стрелка
Възрастните сме свикнали да четем часа с точност до минута. Хората обаче дълго са живели и с часовници само с часова стрелка. По тях пак може да се каже „още е рано“ или „почти обяд“. Детето, което се научи да чете малката стрелка сама, вече знае половината. Минутната стрелка после само уточнява нещо, което то е разбрало.
Игра „Точно, малко след, почти“
Ще ви трябват хартиена чиния или кръг от картон, флумастер, една къса стрелка, изрязана от кутия от зърнена закуска, и кламер с две крачета, за да се върти стрелката. Напишете числата от 1 до 12 и не добавяйте минутна стрелка. Играта трае около пет минути и е за деца на 7–8 години. Вие поставяте стрелката, а детето отговаря с една от четири фрази: „точно четири“, „малко след четири“, „по средата между четири и пет“ или „почти пет“. После разменяте ролите: вие казвате „почти девет“, а детето нагласява стрелката. Вечерта завършете с истинския часовник. Нека детето покаже с пръст малката стрелка и каже „около колко“ е часът. Успех е, когато от десет позиции подред детето назове вярно поне осем, без да гледа към вас за помощ.
Как минутната стрелка да влезе в играта
През втората седмица добавете голямата стрелка. Не я поставяйте обаче първо на картона, а на кухненския часовник. Повечето стенни часовници на батерия имат отзад малко колелце за нагласяване. Когато детето го върти, двете стрелки се движат заедно. Така то вижда с очите си, че докато минутната стрелка прави цяла обиколка, часовата пълзи от едно число до следващото. Никое обяснение не го показва по-добре.
Игра „Часовникът диктува, картонът повтаря“
Трябват ви кухненският часовник, картоненият циферблат вече с две стрелки и дванадесет самозалепващи се листчета с числата 5, 10, 15 и така до 55, залепени по края на картона срещу всяко число. Играта отнема около десет минути и е за деца на 7–8 години. Свалете часовника от стената. Детето завърта колелцето, докато вие кажете „стоп“. После нагласява същото време на картона и го казва на глас: „три и десет“, „пет и половина“, „шест и четиридесет и пет“. Сверете двата циферблата един до друг. Ако на картона малката стрелка е точно на число, а на истинския е между две, поправете я заедно. Успех е, когато от шест опита детето нагласи картона правилно поне пет пъти, като часовата стрелка стои на вярното място между числата.
Как часовникът да влезе в ежедневието
Упражненията на масата помагат, но детето запомня най-добре часа, от който нещо зависи. Затова третата игра е кратка, без картон, и се играе всеки ден.
Игра „Часовникарят на семейството“
Ще ви трябват магнит, лист на хладилника и истинският часовник. Всеки ден отделяте две минути. Играта е за деца на 7–8 години. Сутринта напишете на листа едно събитие и часа му: „Излизаме за басейна в пет и половина“ или „Баба идва в шест без четвърт“. Детето е часовникарят. То трябва само да забележи кога стрелките наближат този час и да съобщи: „Остават десет минути!“ или „Време е!“. Не му напомняйте. Успех е, когато три дни подред детето съобщи часа навреме, с не повече от пет минути закъснение.
Грешките, които бавят най-много
- Когато още първия ден питате „Колко е часът?“ и чакате точния отговор с минутите, детето започва да налучква. Налучкването бързо става навик, а после е трудно да се отучи.
- Когато местите стрелките на картона поотделно, детето научава, че в три и половина малката стрелка е на три. Решението е просто: след всяка нагласена позиция я сверявайте с кухненския часовник.
- Правилото „голямата стрелка на дванадесет значи точно“ без разбиране на малката води до грешки като „осем и осем“. Детето чете числата, но не и отношението между стрелките.
- Ако заместите стрелките с часовника на телефона, детето прочита „7:40“, но не разбира защо казваме „осем без двадесет“. Електронният часовник показва цифри, а не колко време остава до следващия час.
- Изпитването сутрин, докато всички бързат, прави часовника неприятна задача. По-добре играйте следобед, а сутрин просто кажете: „Виж, малката стрелка е почти на осем.“
План за първите четири седмици на учебната година
- Първа седмица: само часовата стрелка и играта „Точно, малко след, почти“, пет минути на ден.
- Втора седмица: точни часове и половинки. Детето върти колелцето на кухненския часовник и повтаря на картона.
- Трета седмица: минути през пет с „и“: „четири и пет“, „четири и двадесет“. Започва и играта „Часовникарят на семейството“.
- Четвърта седмица: „без“ и „четвърт“: „пет без десет“, „шест без четвърт“. Попитайте детето колко минути остават до следващия час.
„Малката стрелка ми казва кой час е, а голямата ми казва колко е минал.“ Когато детето го каже със свои думи, основното е научено.