Поливане и косене пред блока: 2 игри с маркуч и гребло за деца 7-9 години
Седмичното поливане на тревата пред входа може да е двадесет минути реална игра с правила, а не просто „внимавай да не се намокриш“. Две готови игри с маркуч, гребло и торба за трева, плюс какво да не правите.
Събота сутрин, началото на юни, тревата пред входа е израснала до глезените и някой вече е изкарал косачката. Детето стои на две крачки от вас с маркуча в ръка и чака да му кажете какво да прави. След четири минути му омръзва, пуска маркуча на плочките и отива да рита камъчета. Позната сцена.
Обичайният съвет е „дайте му маркуча, децата обичат вода“. Само че държането на маркуч не е задача — то е чакане с предмет в ръка. Няма начало, няма край, няма как да се разбере дали е свършено добре. Затова омръзва точно толкова бързо, колкото и без маркуча.
Долу има две игри, които съм пробвал точно в този сценарий: докато възрастният коси, детето има своя част от двора и своя мярка за успех. Написани са за деца между 7 и 9 години — на тази възраст детето вече брои до сто, държи гребло с две ръце и разбира правило от типа „ако мине границата, започваш отначало“. За по-малки от седем повечето от това не работи, защото греблото им е по-високо от тях.
Защо „подръж маркуча“ не се брои за помощ
Разликата е в това дали детето може да отговори на въпроса „свърших ли?“. Когато държи маркуча, отговорът зависи изцяло от вас — вие казвате кога стига. Когато има седем квадрата за поливане и брои на глас, отговорът е негов. И тогава идва изречението, което всеки родител познава: „Мамо, ела виж, изкарах цялата ивица до кофата.“
Второто нещо: косачката вдига шум и хвърля камъчета. Затова всяка игра тук държи детето извън зоната, в която работи машината, и то по правило, а не по напомняне. Правилото е по-надеждно от викането през шума на косачката.
Седемте квадрата
Преди да пуснете водата, разделете тревната ивица на въображаеми квадрати с помощта на ориентири, които вече са там — стълбче, храст, шахта, пейка. Обикновено се получават шест-седем участъка. Детето взима маркуча и полива по един квадрат, като брои на глас до двадесет за всеки. След двадесетото броене минава на следващия. Правилото е едно: маркучът никога не пресича линията, на която работи косачката — ако тя се приближи, детето сяда на стъпалото и чака да отмине. Малко ви трябва: маркуч с накрайник или притисната с пръст струя, тебешир за отбелязване на първия квадрат и чифт гумени чехли. Времето е между 15 и 20 минути за цялата ивица. Подходящо е за 7-9 години, като на седемгодишно дете държите накрайника вие първите два квадрата. Смятайте, че се е справило, когато е поляло всички квадрати без да прескача, тревата под пръстите му е влажна и обувките на минаващите съседи са останали сухи.
Ако имате две деца, дайте на второто ролята на „брояча“ — то следи на глас докъде е стигнало броенето и обявява смяна на квадрата. Работи по-добре от два маркуча, повярвайте.
Какво да прави детето, докато косачката още работи
Тук идва греблото. Окосената трева в началото на юни е още сочна и тежка, събира се на бухнали купчинки и точно тези купчинки са материалът за втората игра. Не чакайте да свършите цялото косене — детето може да работи зад вас, на вече окосената част, на разстояние от машината.
Кой ще напълни торбата пръв — с правило за формата
След като сте окосили първата половина, детето събира тревата с гребло, но не как да е: всяка купчинка трябва да е кръгла и да стига до коленете му, преди да я вдигне. Този критерий за форма е важен, защото иначе детето разнася тревата на тънък слой из целия двор. Купчинките се броят на глас — целта е пет-шест — и чак тогава влизат в торбата. Ако имате втора торба и второ дете, състезанието става буквално. Нужни са ви детско гребло с къса дръжка (голямото гребло за възрастни се удря в брадичката), торба за трева, ръкавици и мокра кърпа за после. Отделете 20-25 минути. Възрастта е 7-9, но осем-деветгодишните обикновено сами вдигат торбата, а седемгодишните я държат отворена. Задачата е изпълнена, когато торбата е пълна поне до половината, по окосената част няма останали купчинки и греблото е върнато на мястото си, а не забито в тревата с зъбите нагоре.
„Тази е моята купчина. Не я пипай, тя е за моята торба.“ — това изречение означава, че играта е сработила.
Честата грешка: превръщате играта в проверка
Най-бързият начин да убиете и двете игри е да тръгнете след детето и да поправяте. „Тук не си доляло“, „тази купчинка е накриво“, „дай на мен, ти бавиш“. За три минути детето разбира едно нещо: истинската работа върши възрастният, а неговата роля е да бъде оценявано. И си тръгва.
Не работи и защото критерият вече е зададен предварително — двадесет броения, купчинка до коленете. Ако сте казали правилото в началото, нямате нужда да го повтаряте по средата. Ако тревата в третия квадрат е останала суха, кажете го след като приключи цялата ивица, и то като информация: „Третият остана сух, ще му дадем още десет.“ Не като бележка.
Втората често срещана грешка е с водата. Родителите дават маркуча с пълна струя, детето не може да го овладее, намокря съседа на втората минута и маркучът се прибира. По-добре отворете крана до около половината и оставете детето само да прищипва накрайника — така то управлява силата и вижда разликата между „дъжд“ и „струя“.
Как да разтегнете двадесетте минути на цял час
- Оставете детето да провери преди поливането кои квадрати са сухи — пипа земята с длан и обявява „този е сух“, „този е още влажен от вчера“. Отнема пет минути и после поливането има смисъл.
- След косенето извадете от торбата една шепа трева и я сложете в найлонов плик на слънце. През следващата събота я вижте заедно — цветът и миризмата са се променили. Това е най-евтиният урок по компост.
- Дайте на детето „план на двора“ — лист А4, на който рисува ивицата и слага чертички за квадратите. Следващия път планът се вади от джоба и се проверява.
- Ако в блока има други деца, разпределете участъци предварително. Две деца на един маркуч завършва с мокри тениски и нула полята трева.
- Пестеливо с наградите: сладолед от павилиона за 1-2 € върши работа, но само ако не е обещан предварително, иначе цялата работа се превръща в цена.
Какво остава след един такъв съботен час
Три конкретни неща. Детето знае колко трае двадесет броения с маркуч в ръка — това е първата му реална мярка за време извън часовника. Знае как изглежда завършена работа, защото критерият е бил негов, а не ваш коментар. И познава своя двор по ориентири: шахтата, третия храст, стълбчето до пейката. През септември, когато тревата пред блока се коси за последно преди есента, ще ви каже кой квадрат е негов, без да питате.