20 минути на опашката преди Коледа: игри, които наистина работят с пълна количка
Събота, декември, количката е догоре и пред вас има петнайсет души. Ето какво да правите с 5-7-годишното си дете в тези минути — без телефон, без сладкиши от рафта до касата и без сцена.
Количката е пълна до дръжката, отгоре стърчи кутия с мандарини, а пред вас — единайсет души и една каса, на която касиерката сменя ролката. Детето вече е дръпнало два пъти шоколадчето от рафта на нивото на очите му. Тук започва истинската част от пазаруването.
Повечето съвети за „забавление на опашката“ са писани от хора, които явно не са били с количка на 20 декември. „Играйте на асоциации“, „брой продуктите“ — звучи добре, докато не се окаже, че детето трябва да пипа стоките, да се навежда или да вика през три човека. Нужни са игри, които вървят с нула движение, тих глас и възрастен, който в същото време вади портфейла си.
Защо стандартните игри се провалят точно на тази опашка
Опашката преди Коледа има три особености, които променят всичко. Първо — тясно е. Двама души встрани от вас стоят на трийсет сантиметра, така че всяка игра с ходене или посочване с разперена ръка е изключена. Второ — шумно е, музиката е силна, а детето инстинктивно вдига глас, за да го чуете. Трето — рафтът до касата е нарочно зареден с бонбони на височина 80-100 см, тоест точно пред очите на петгодишно дете.
Затова работят само игри с три качества: играят се на място, играят се шепнешком и имат ясен край. „Ясен край“ е ключовото. Ако играта няма финал, детето я изоставя след две минути и се връща към рафта с бонбоните.
Играта, която държи най-дълго: „Кой сложи това в количката?“
Кой сложи това в количката?
Не ви трябва нищо освен количката, която вече е пред вас — стига продуктите да се виждат отгоре. Играе се 6-10 минути и е за деца от 5 до 7 години. Вие посочвате с брадичка (не с ръка, тясно е) един продукт и питате тихо: „Този е за кого?“ Детето отговаря — „Кашкавалът е за баба, тя прави баница“, „Мандарините са за всички“, „Тази бутилка е за Коледа“. После сменяте ролите: детето избира продукт, вие гадаете. Ако се затрудни, дайте му по-лесен въпрос: „Този ще го изядем днес или на Коледа?“ Смята се за успех, когато детето само посочи три продукта и обясни за кого са, без да ги вади от количката.
Тази игра работи, защото не измисляте нищо ново — количката вече е там и е пълна с неща, които детето е гледало как избирате. И има страничен ефект: детето започва да мисли за пазаруването като за подготовка за хората у дома, а не като за място, където се иска.
Когато остават 5 минути и търпението е изчерпано
Шепнешком по букви
Материали: нищо, само двамата. Отнема 3-5 минути и е точно за 6-7-годишни, които вече разпознават букви. Казвате шепнешком буква — например „М“ — и детето трябва да намери с поглед три неща наоколо, които започват с нея: „мандарини, мляко, магазин“. Не се посочва с ръка, само се шепне. После детето избира буквата за вас. За петгодишни сменете буквите с цветове: „нещо червено, нещо още по-червено, нещо съвсем мъничко и червено“. Успяхте, ако сте изкарали два пълни кръга, без детето да е повишило глас.
Шепненето не е случайно. Когато играта се играе тихо, тя се превръща в нещо между вас двамата, а хората наоколо изчезват от уравнението. Децата на тази възраст обичат заговорничеството повече от самата игра.
Рафтът до касата: какво да правите с него
Този рафт няма да изчезне и няма смисъл да се правите, че го няма. По-добре го превърнете в част от играта, преди детето да го е направило само. Работи следното изречение, казано още щом застанете на опашката: „Знам, че тези шоколадчета са точно пред теб. Днес не купуваме от тук. Но може да избереш едно, което ще запомним за следващия път.“ Детето избира, вие двамата го „запомняте“ — и въпросът е приключен, защото има отговор, а не забрана без край.
- Кажете правилото преди да сте стигнали до рафта, не след като детето е протегнало ръка.
- Дайте му една роля, която е негова: държи торбичката, брои колко души са останали пред вас, следи кога лентата се освободи.
- Ако сте обещали нещо малко — например един бонбон от 1 € — кажете го предварително и се придържайте към точно едно.
- Не влизайте в пазарлък на самата каса. Там детето има публика и знае го.
Най-честата грешка: телефонът като първи ход
Родителят подава телефона още щом се наредят. Спокойно е, признавам. Но има цена и тя се плаща веднага след това: детето излиза от опашката с превъзбудено внимание и нулева готовност да помага при подреждането на лентата, а следващия път ще поиска телефона още на входа, защото се е научило, че опашка означава екран. Освен това пропускате единствените минути, в които детето стои до вас, не бяга между рафтовете и е готово да говори.
Ако все пак стигнете дотам — а понякога се стига — оставете телефона за последните три минути, не за първите. Тогава той е финал, а не отправна точка.
Втора честа грешка: обещанието „още малко и тръгваме“. За петгодишно дете „още малко“ не значи нищо. Кажете нещо измеримо: „Виждаш ли жената с червената шапка? Когато тя си тръгне, идва нашият ред.“ Или дайте на детето да брои хората пред вас — числото, което намалява, работи по-добре от всяко успокояване.
Детето не издържа 20 минути защото е търпеливо. Издържа ги, защото има какво да прави и знае кога свършва.
Последните две минути: лентата
Когато дойде вашият ред, дайте на детето конкретна задача, не общо „помагай“. За 5-6-годишни: подава ви леките неща — хляб, пакетче мая, кутия с мандарини. За 6-7-годишни: подрежда всичко студено едно до друго, за да отиде заедно в торбата. Това не е игра, но е най-добрият край на опашката — детето излиза с усещането, че е свършило работа, а не че е било разкарвано.
И още нещо дребно, което си струва: на излизане кажете точно какво е свършило добре. Не „браво, беше добро дете“, а „ти изброи хората до края и подаде всичко студено“. Следващата събота ще ви е по-лесно точно заради това изречение.