60 минути в чакалнята при зъболекаря: игри с две деца, които не изискват нищо освен вас
Практичен план за час чакане с деца на 5-7 години в кабинета по дентална медицина — четири тихи игри, които работят без телефон, без разпечатки и без да пречите на другите пациенти.
Януари, петък следобед, три часа и петнайсет. Записали сте цялото семейство за годишния преглед, защото така е най-разумно — един път идвате, всички минават. На рецепцията ви казват, че преди вас има още двама. Сядате. По-голямото дете вече е прочело всички надписи по стената, а по-малкото се е свлякло от стола и лежи по гръб на пода. Остават петдесет и пет минути.
Обичайният съвет тук е „вземете нещо, с което да ги разсеете“. Оцветяване, книжка, телефон. Проблемът е, че разсейването работи само срещу скуката, а в чакалня скуката е втората по големина трудност. Първата е тялото. Дете на пет-шест години не може да седи неподвижно четирийсет минути — не защото е невъзпитано, а защото няма как. Оцветяването не решава това: детето се навежда, изправя се, търси синьото, изпуска молива под стола на господина отсреща, пълзи да го вземе. Разсеяхте вниманието му, но тялото му обикаля стаята.
Игрите отдолу са подбрани по друг критерий: детето стои на стола, ръцете му са заети или неподвижни, гласът е тих, а вниманието е върху нещо, което не се изчерпва след три минути. Написани са за 5-7 години — възрастта, в която детето вече разбира правило, но още не може да чака мълчаливо.
Защо чакалнята е по-трудна от опашката в магазина
В магазина опашката се движи. Виждате как хората пред вас намаляват и това само по себе си е информация — детето усеща, че нещо се случва. В чакалнята при зъболекар вратата се отваря на непредвидими интервали, а между тях не се променя нищо. Няма прозорец към процеса. За малко дете това е като да чака нещо, което може и никога да не дойде.
Затова първото нещо, преди която и да е игра, е да направите чакането видимо. Питайте на рецепцията колко човека има преди вас и кажете числото на глас: „Двама. Като излязат двама души през онази врата, ние сме.“ После дайте на всяко дете по две неща — камъчета, копчета, две салфетки, сгънати на четири. Всеки път щом някой излезе, детето маха едно. Това е дребно, но променя тона на целия час: детето вече не чака безкрайно, а брои.
Тихият детектив
Не ви трябва нищо — само стаята, в която сте. Играта отнема между 10 и 15 минути и е за деца от 5 до 7 години. Единият родител избира предмет, който се вижда от мястото на детето: часовникът, дръжката на вратата, синият надпис, растението в ъгъла. Не го казва. Детето задава въпроси, на които се отговаря само с „да“ или „не“, и трябва да шепне — това е част от правилото и децата го приемат по-лесно, отколкото очаквате, защото шепненето е част от играта, а не забрана. Реални въпроси на тази възраст звучат така: „От дърво ли е?“, „Може ли да се пипне с ръка?“, „Има ли букви по него?“. Ако детето заяде, помогнете с насочващ въпрос — „Питай дали е горе или долу“. После разменяте ролите и детето избира предмета, а вие питате. Считайте, че се е получило, ако детето е задало поне пет въпроса, преди да познае, и е останало на стола през цялото време. Ако имате две деца, нека по-голямото избира предмета — по-малкото се справя по-добре с питането, отколкото с измислянето.
Пръстите разказват
Единственото нужно нещо са ръцете ви и малко търпение за първите две минути. Отнема 8-10 минути, подходяща е за 5-7 години и е спасение точно когато детето вече не издържа да седи изправено. Хващате ръката на детето с дланта нагоре и с пръст рисувате бавно по дланта му една буква или проста фигурка — кръг, кръст, вълничка, буквата О. То трябва да познае какво сте нарисували, без да гледа. После е негов ред да рисува по вашата длан. Работи по две причини: изисква пълна тишина, за да се съсредоточи детето, и дава физически контакт, който сваля напрежението преди кабинета. За по-големите от групата минете на къси думи по три букви. Успяхте, ако детето е познало поне три фигури подред и само е поискало още един кръг. Ако детето се дърпа от докосване в този момент, спрете — понякога преди преглед не му се пипа.
Две игри за момента, в който първата спре да работи
- Историята с по едно изречение: започвате с „Един ден един кон влезе в асансьора“ и всеки добавя точно по едно изречение. Правилото „едно изречение“ е важно — иначе по-голямото дете превзема цялата история. Ако сте на публично място и не искате да ви слушат, играйте я шепнешком, това само я прави по-смешна.
- Забранената дума: избирате дума, която не бива да се казва през следващите десет минути — например „да“ или „зъб“. Който я каже, губи точка. Играта е тиха, изисква внимание върху собствената реч и работи изненадващо добре точно при седемгодишните.
- Броене по прозореца: ако чакалнята има прозорец към улицата, всяко дете си избира по един цвят кола и брои. В януари улиците са пълни, така че сивото и бялото се броят прекалено бързо — дайте по-редки цветове, за да не свърши играта за две минути.
- Кой мигна пръв: гледате се в очите и не мигате. Трае трийсет секунди, но разсмива и се повтаря десет пъти. Използвайте я като запълване между другите игри, не като основна.
Най-честата грешка: телефонът като първи, а не като последен ход
Разбираемо е — сядате, детето започва да шава, вадите телефона и настъпва тишина. Проблемът е какво идва после. След двайсет минути екран детето влиза в кабинета с трудна за прекъсване концентрация и възрастният трябва да я счупи насила, точно преди процедура, която и без това го притеснява. Отнемате телефона в най-неподходящата секунда от целия следобед. Скандалът, който другите родители в чакалнята чуват, почти никога не е за зъболекаря — той е за отнетия екран.
Ако все пак ще ползвате телефон, обърнете реда: първо игрите, докато детето има ресурс, и екран едва в последните десет минути, като нещо, което ще се остави естествено, когато ви извикат по име. Още по-добре — пуснете нещо, което гледате заедно, а не сами. По-лесно се спира.
Втора честа грешка: обещания като „ако си послушен, ще ти купя нещо“. С две деца в чакалня това веднага се превръща в договаряне — кой колко е бил послушен, защо на другия дадоха повече. Ако искате да отбележите деня, направете го предварително и еднакво за двамата: „Като свършим, минаваме през кварталното кафене и всеки си взема нещо до 3 €.“ Казано преди да сте седнали, това е план. Казано по средата на чакането, е откуп и децата го усещат.
Дете, което е било заето с нещо и е спряло само, влиза в кабинета спокойно. Дете, на което току-що са отнели нещо, влиза ядосано — и това няма нищо общо със зъболекаря.
Когато двете деца са с различен темперамент
Класическата ситуация: седемгодишният иска правила и точки, петгодишният иска да се движи. Не се опитвайте да ги вкарате в една и съща игра през целия час. Работи по-добре, ако дадете на по-голямото роля на водещ — то избира предмета, то държи резултата, то пази забранената дума. Отговорността му дава занимание, а по-малкото получава по-търпелив партньор от вас.
И още нещо просто: ако сте двама възрастни, единият да изведе по-неспокойното дете за пет минути в коридора или пред входа. Пет минути ходене купуват петнайсет минути седене. Това не е поражение, а разпределение.
Какво да сложите в джоба преди да излезете
- Две малки камъчета или копчета за брояча на чакането — по две на дете.
- Едно тесте от осем-десет карти или снимки, ако имате; вършат работа и за подреждане по ред, и за игра на памет върху коленете.
- Вода и нещо съвсем леко за хапване, което не се рони — в чакалня следобед гладът идва по-бързо от скуката.
- Нищо, което вдига шум. Оставете вкъщи играчките с копчета и звуци; в чакалня те работят срещу вас.
Планирано така, часът не се превръща в изпитание. Излизате оттам с деца, които са били заети, а не издържали — а следващия януари, когато отново кажете „отиваме на преглед“, реакцията ще е различна.