Дъщеря ми похарчи джобните си за 5 минути. Ето какво направихме след това
Приказка за Мила, двете евро и прасенцето касичка – плюс два практични начина да превърнете едно похарчено евро в истинско разбиране за парите. За деца от 6 до 9 години.
Мила излезе от магазина с празни ръце. Тоест не съвсем празни – в дясната си ръка държеше найлоново пликче с шест лепенки на еднорози, а в лявата нищо. Двете евро, които баба ѝ подари в петък, бяха свършили. Пет минути. Толкова издържаха.
На пътя към дома тя мълчеше. После каза изречението, което всеки родител познава: „Мамо, ще ми дадеш ли още две?“ И тук е моментът, в който повечето от нас се предаваме – защото е неудобно да гледаш разочаровано дете, а две евро са две евро. Само че точно това „още две“ изтрива целия урок, който току-що се беше случил сам.
Защо бързото харчене не е грешка, а най-полезният ден в месеца
Едно шестгодишно дете не разбира думата „бюджет“. То разбира усещането празна ръка. Докато монетите са в джоба му, парите са абстракция – блестящи кръгчета, които мама някак си винаги има. В секундата, в която ги няма и лепенките вече не са толкова интересни, детето за първи път свързва две неща: избрах това, значи нямам онова.
Ако допълним джобните веднага, връзката се разпада. Детето научава друго правило, много по-лесно: когато свършат, се появяват още. И честно казано, това правило работи години наред – докато не спре да работи в един много по-неудобен момент.
Не парите учат детето. Учи го чакането между едно евро и следващото.
Приказката за прасенцето касичка – разкажете я вечерта
Същата вечер измислих на Мила история. Оттогава сме я разказвали поне десет пъти и тя вече знае кой къде какво казва. Ето я, накратце – можете да я разкажете със свои думи, дори да добавите име на вашето дете.
На един прозорец живеело глинено прасенце с тясна дупка на гърба. То било много старо и много търпеливо. Всяка сутрин чакало и понякога чуело „дрън“ – монета падала вътре. Прасенцето обичало този звук, защото знаело нещо, което момичето не знаело: колкото повече монети има в него, толкова по-тежко става, а колкото по-тежко става, толкова по-големи неща може да купи.
Един ден момичето взело прасенцето, обърнало го и изсипало всичко. Купило си лепенки. Прасенцето станало леко като перце и на прозореца изведнъж станало тихо. „Много е тихо“, казало прасенцето. „Не ми липсват парите. Липсва ми звукът, че идва нещо.“
На другия ден момичето сложило една монета обратно. Дрън. И прасенцето, макар че било глинено и не можело да се усмихва, някак се усмихнало. Оттогава те имали правило: две монети влизат, една излиза. Така на прозореца никога не ставало съвсем тихо.
След приказката попитайте: „Ти какво би направила – би изсипала всичко или би оставила една монета вътре?“ Не поправяйте отговора. Просто го изслушайте.
Три буркана вместо една касичка
Трите буркана
Приготвяме три празни стъклени буркана или пластмасови кутии, лист хартия, ножица с тъпи краища, лепило и дебел флумастер – всичко се намира в кухнята. Заемат около 20 минути, а после работят месеци. Подходящо е за деца от 6 до 8 години, като по-малките имат нужда от помощ при рязането. Детето изрязва три етикета и рисува на тях: на първия – нещо малко и веднага (сладолед, лепенка); на втория – нещо голямо, за което трябва да се чака; на третия – подарък за някого. Надписваме ги СЕГА, ПОСЛЕ и ЗА ДРУГИГО. Когато получи 2 евро, детето само решава как да ги раздели, но има едно условие: поне 50 цента влизат в буркана ПОСЛЕ. Задачата е изпълнена, когато след две седмици детето може да ви каже, без да отваря бурканите, в кой от тях има най-много монети – значи следи, а не просто трупа.
Малката хитрост тук е прозрачността. Глиненото прасенце е красиво, но не се вижда вътре, а дете на шест години не помни какво не вижда. Когато монетите растат пред очите му, чакането става видимо.
Игра, с която детето разбира какво струват нещата
Ловът на цени в квартала
Нужни са ви само лист, разделен на две колони, молив и една истинска монета от 2 евро в ръката на детето. Отделете 30 минути за разходка до най-близкия магазин – най-добре в събота сутрин, когато не бързате. Играта е за деца от 7 до 9 години, защото искат четене на числа. Детето обикаля и записва в лявата колона три неща, които може да купи с 2 евро, а в дясната – три неща, които струват повече. Вие не коментирате избора. Накрая, вече навън, задавате един въпрос: „Кое от левите три ще ти хареса и утре?“ Успяхте, когато детето само задраска нещо от лявата колона – това е първият истински отказ, който прави от собствена воля.
Най-честата грешка: „Ще ти ги дам предварително“
Авансът звучи справедливо. Детето иска нещо днес, джобните са в сряда, ние даваме сега и "приспадаме" после. Проблемът е, че приспадането никога не се случва – в сряда всички са забравили, а ако си спомним, следва скандал заради нещо, което вече е изядено или разлепено.
Още по-лошото: авансът премахва единственото, което прави джобните пари полезни – времето между желанието и покупката. Ако мога да получа нещо преди да имам пари за него, парите изобщо не участват в решението.
- Вместо аванс кажете точно кога: „В сряда след училище.“ Дата, не „скоро“.
- Ако детето наистина не издържа, предложете работа извън обичайните задължения – измиване на колата, подреждане на обувките в антрето. Не подкуп, а разменена стойност.
- Не отнемайте джобните като наказание за скъсана тетрадка или лоша оценка. Тогава парите се превръщат в оръжие и детето спира да ги мисли като свои.
- Дръжте сумата малка и предвидима. С 2 евро на седмица грешките са евтини – а точно грешките учат.
Какво остава след няколко месеца
Мила е на седем и половина. Все още харчи бързо – понякога. Но преди две седмици направи нещо ново: застана пред щанда с плюшени играчки, погледна етикета, погледна кутията си и каза: „Още нямам достатъчно. Ще дойда пак.“ Излязохме без играчка и тя не плака. Не защото е станала пестелива, а защото за първи път разбра, че „още не“ е различно от „никога“.
Това е целият урок. И той струваше две евро, похарчени за шест лепенки на еднорози.