Мартеничката, която не искаше да бъде подарена – приказка за деца, които трудно споделят
Приказка за 5-7-годишни за една мартеничка, която се вкопчила в китката си, и какво се случило, когато я пуснала. Плюс две игри, с които детето да упражни даването без да го карате насила.
Баба Марта тъкала цяла нощ. Към сутринта на масата ѝ имало сто и една мартенички – всички еднакви, с бяло и червено конче и с по едно мъничко пискюлче. Само една от тях се била сгушила най-отдолу и мълчала. Казвала се Мартинка и мислела нещо свое.
– Хайде, ставай – казала Баба Марта. – Днес ще те подаря на едно дете. – Не искам – казала Мартинка. – Тук ми е топло. Ако ме подариш, вече няма да съм твоя. Баба Марта се засмяла с онзи смях, който прилича на вятър в комина, и рекла: – Точно обратното. Ако те подаря, ще станеш на много хора.
Мартинка не повярвала. Стиснала се на топка и се завряла в най-тъмния ъгъл на кошницата. Ама Баба Марта е упорита жена. Взела кошницата и тръгнала из града.
Какво станало, когато Мартинка все пак била вързана
На една пейка седяло момиче на име Дора. Баба Марта незабелязано вързала Мартинка на китката ѝ и си отишла. Мартинка се готвела да се цупи цял месец. Само че се случило друго.
Дора я показала на брат си. Брат ѝ я показал на бабата. Бабата разказала как когато тя била малка, връзвала мартеничките на дръжката на кофата с вода. Едно момче от съседния вход попитало откъде е и си направило такава. После дойде топлият ден, Дора видяла щъркел над блока и завързала Мартинка на един клон на дюлята в двора. Клонът бил гол, а мартеничката – бяло-червена. И през целия април всеки, който минавал оттам, вдигал глава.
Вечерта Мартинка се сетила какво ѝ беше казала Баба Марта. Не била станала по-малка. Била станала на едно момиче, един брат, една баба, едно момче от съседния вход и на цяла една дюля.
Защо детето стиска играчката – и защо "не бъди лакомо" не помага
Между четири и седем години детето тепърва разбира, че нещата продължават да съществуват и когато излязат от ръцете му. Затова когато му кажем "дай на детето да си поиграе", то чува "загуби го". Реакцията му не е лошотия, а страх от загуба.
Оттук идва и най-честата грешка.
Честа грешка: да го засрамим пред другите
"Ама не те ли е срам, виж как всички те гледат" – изречено пред три други деца и две майки. В този момент детето не мисли за споделянето. Мисли за собствения си срам и за това, че играчката вече му е още по-скъпа, защото я е защитавало. Следващия път ще я скрие предварително. Тоест постигаме точно обратното: научили сме го да крие, не да дава.
Работи друго – да направим връщането видимо. Не "дай", а "дай за малко и ще си я вземеш". Не "бъди щедър", а "нека преброим до двайсет и после е твой ред". Детето трябва да види с очите си, че даденото се връща. Три-четири пъти. Чак тогава думата "сподели" започва да значи нещо.
- Вместо "не бъди лакомо": "Тази е твоя. Коя от другите можеш да дадеш за пет минути?"
- Вместо "дай му я веднага": "Ти броиш до двайсет, после той брои до двайсет."
- Вместо "той е гост, отстъпи": "Избери три играчки, които днес не даваме. Останалите са за всички."
- Вместо "засрами се": "Виждам, че ти е трудно. Да я оставим на масата, докато решиш."
Мартеничката, която обикаля
Правите три-четири мартенички от бяло и червено памучно прежда – стига едно кълбо от всеки цвят, купувате ги за около 2 € от книжарница. Първата детето връзва на себе си, останалите оставя в чинийка на масата. През деня всеки от семейството връзва по една на друг човек и казва на глас на кого. Вечерта преброявате колко китки са с мартенички. Малчуганът вижда, че от три кончета са станали пет усмивки. Малземи: прежда в бяло и червено, ножица, чинийка. Време: 20 минути за връзването плюс една вечер за броенето. Възраст: 5-7 години, с помощ на възрастен при усукването. Успяло е, ако детето само предложи на кого да дадем следващата – без да го подсещаме.
Кутията "за назаем" и часовникът с пясък
Взимате обувна кутия и лепите отгоре голяма червена точка. Детето само избира кои играчки влизат вътре – това са тези, които дава назаем. Каквото остане отвън, е неприкосновено и никой не го пипа, включително възрастните. Когато дойде дете на гости, вадите кутията и обръщате пясъчния часовник или таймера на телефона: пет минути играе гостът, пет минути – домакинът. Малземи: кутия, червен стикер или маркер, пясъчен часовник (или таймер). Време: 15 минути за подготовка, после се използва при всяко гостуване. Възраст: 5-7 години. Успяло е, ако след третото гостуване детето само донесе кутията на вратата, преди да сте му напомнили.
Как да разкажете приказката, за да залепне
Спрете точно на мястото, където Мартинка се завира в тъмния ъгъл, и попитайте: "Ти какво щеше да ѝ кажеш?" Отговорът на детето ще ви покаже къде точно е страхът му. Едни казват "нека си остане в кошницата", други – "аз щях да я взема". И двата отговора са добри начала за разговор. После продължете.
И още нещо – не завършвайте с поука. Ако кажете "видя ли, така трябва да се споделя", приказката се превръща в упрек и детето спира да я иска. По-добре завършете с въпроса: "На колко души стана Мартинка?" Нека брои.
Ако те подаря, няма да станеш по-малка. Ще станеш на много хора.
Три неща, които детето взима със себе си
- Изречение, което може да каже само: "Давам ти я за малко, после си я искам."
- Право да има три неща, които не дава на никого – и това е нормално.
- Представата, че мартеничката, като я дадеш, се умножава, а не изчезва.
На първи март вържете една и на себе си. Децата броят повече това, което правим, отколкото това, което им обясняваме.