Какво да прави детето в кабинета по време на родителска среща и в коридора след нея
Конкретни игри с нула материали за 7-9-годишни, докато чакате учителя пред кабинета в края на октомври. Плюс защо телефонът е най-лошият избор точно в тази ситуация.
Шест и половина, навън вече е тъмно, а вие стоите пред кабинета на III „б“ с якета в ръце. Учителката още говори с родителя преди вас. Детето ви е седнало на пейката в коридора, люлее краката си и след четвъртата минута казва онова изречение: „Ама колко още?“ След десет минути вече ходи по ръба на плочките и пипа таблото с рисунките.
Обичайният съвет е да му дадете телефона. Работи — за около двайсет минути. Но после идва отнемането на телефона точно в момента, в който учителката отваря вратата, и вие влизате в разговора за оценките с дете, което е обидено. Проблемът в коридора не е скуката. Проблемът е, че чакането няма обявен край, а всяко занимание, което вие предлагате, също няма край. Игра с ясен финал решава и двете.
Защо телефонът точно тук е лош избор
Не заради екранното време — заради момента на прекъсване. Играта на телефона свършва, когато някой я спре отвън. Значи детето влиза в кабинета в най-неудобното си състояние, а вие започвате срещата с извинения. Игра, която свършва сама — на десетия предмет, на третата дума, когато свърши листът — приключва без конфликт. Ако все пак дадете телефон, кажете преди това: „До момента, в който вратата се отвори“ и го обявете на глас. Разликата е в предупреждението, не в устройството.
Кажете колко трае чакането — дори да не знаете
Седемгодишните нямат усет за „още малко“. Затова превърнете времето в нещо преброимо. „Ще чакаме, докато излязат двама родители“ работи по-добре от „петнайсет минути“, защото детето вижда с очите си как броят намалява. В коридор с пейки може и: „Докато стигнем до края на тази пейка, местейки се по едно място всеки път, когато чуем стол да се движи вътре.“
Тихият ловец на предмети
Малко неща ви трябват — само коридорът, какъвто е, и евентуално листче от бележника ви, ако детето иска да си отбелязва. Играта отнема между 8 и 12 минути и е за деца от 7 до 9 години. Давате му списък от седем неща, които трябва да намери с поглед, без да става от пейката: нещо кръгло, нещо жълто, буква „Р“ някъде по таблата, нещо, което е по-високо от него, чифт обувки, различни от неговите, нещо направено от дърво и нещо, което го няма в неговия кабинет. Показва ви ги с посочване и шепнешком. Ако не намери нещо за две минути, сменяте го с друго — не се задържа. Смята се за успяло, когато е открило поне пет от седемте, без да е станало от пейката.
Ами вътре, ако няма кой да го гледа
В края на октомври срещите често са дълги и понякога детето влиза с вас. Тогава правилото е едно: заниманието трябва да е беззвучно и да не изисква вашето внимание. Сядате го на чин на два реда назад — не до вас, защото ще ви дърпа за ръкава. И му давате нещо, което има край.
Картата на класната стая
Нужни са лист А4 и молив — почти винаги имате в чантата, а ако нямате, учителят държи в шкафа. За 15 до 20 минути детето рисува плана на кабинета отгоре, както го вижда птица: чиновете, дъската, шкафа, прозорците, къде стои кошчето, къде е неговото място. Задачата е за 7-9-годишни и има точно правило — всичко, което е в стаята, трябва да го има на листа, но нищо не се рисува отстрани, само отгоре. По-големите могат да добавят и брой: „14 чина, 3 прозореца“. Успяло е, когато на листа личат поне осем различни предмета и вие можете да познаете кой чин е неговият, без то да ви казва.
Три игри без нищо в ръцете, за коридора
- „Три думи от вратата“ — казвате му дума, която виждате написана някъде наблизо, а то трябва да намери три предмета, започващи със същата буква. После сменяте ролите. Свършва на третия кръг.
- „Колко стъпки“ — детето предполага колко стъпки има от пейката до чешмата, после отива и брои. Разликата между предположението и истинския брой е точката. Играят се три обекта и се сумира.
- „Замръзналият часовой“ — застава неподвижно и брои наум до трийсет, докато вие гледате. Ако мигне усмивка, започва отначало. Три успешни рунда и сте изкарали пет минути, без да е издало звук.
Честа грешка: обещанието „после ще ти купя нещо“
Разбираемо е — детето хленчи, вие сте на прага на кабинета и казвате: „Ако си кротуваш, ще ти взема нещо от магазина.“ Струва 2-3 €, работи веднага и точно затова е капан. Следващия път детето започва хленченето по-рано, защото хленченето е това, което е донесло резултата. Тъй като родителските срещи се повтарят през цялата учебна година — от средата на септември до средата на юни — до Коледа цената вече е друга и очакването е фиксирано.
Другата грешка е по-тиха: да казвате „още малко“ на всеки три минути. След четвъртия път изразът губи всякакво значение и детето спира да ви вярва за времето изобщо — включително когато казвате „тръгваме след пет минути“ в парка. По-честно е: „Не знам колко ще трае. Ще ти кажа, когато видя, че свършва.“ И после наистина му кажете.
Играта, която свършва сама, никога не създава сцена. Играта, която вие прекъсвате, почти винаги създава.
Какво да сложите в чантата преди срещата
- Два листа А4, сгънати на четири — заемат нула място и стигат за карта, морски шах и къща за рисуване.
- Молив и гумичка, не флумастери — флумастерите пишат по чиновете и по якетата.
- Нещо тихо за ядене без опаковка, която шумоли: една кифла в салфетка вместо пакетче.
- Резервно тънко яке или жилетка — в края на октомври коридорите вече не се отопляват вечер, а студеното дете е нетърпеливо дете.
И последното, което върши най-много работа: кажете на детето предварително какво ще се случи. „Ще влезем, ще чакаме пред вратата, вътре аз ще говоря с госпожата около двайсет минути, ти ще седиш отзад и ще рисуваш, после си тръгваме и вкъщи ще ти кажа какво ми е казала за теб.“ Последната част е важна. Голяма част от неспокойствието в коридора идва от това, че детето усеща, че се говори за него, но не знае какво. Обещайте, че ще му кажете — и после му кажете нещо конкретно и хубаво, преди каквото и да било друго.