Най-добрият приятел е в друга паралелка: игри, с които детето да си намери другар в класа
Когато най-добрият приятел остане в другата паралелка, съветът „просто заговори някого“ рядко помага. Ето три игри и прост план за първите две седмици, с които детето от 8 до 10 години да си намери другар в класа, без да губи стария.
„Мария е в „Б“, а аз останах сама в „А“.“ Това каза Ема, щом влезе в кухнята на 15 септември, още преди да остави раницата. Цяло лято беше броила дните, защото двете щяха да седят на един чин. Сега между тях има коридор и две врати.
Статията е за деца от 8 до 10 години, горе-долу от втори до четвърти клас. Първокласниците тепърва се запознават с всички и там раздялата с един приятел не боли толкова. На осем-девет години вече има „най-добър приятел“, общи шеги и място до прозореца, което е било „тяхното“. Затова и загубата се усеща по-силно.
Защо „просто отиди и заговори някого“ не помага
Това е първото, което казваме, и то е добронамерено. Само че помислете как детето ви се е сприятелило с Мария. Едва ли някоя от двете е попитала „Искаш ли да сме приятелки?“. По-вероятно е, че няколко дни подред са играли едно и също: хвърляли са топката, рисували са коне или са чакали заедно на опашката за закуска. Разговорите са дошли по-късно.
Така че задачата ви не е да накарате детето да говори. Задачата е да му дадете повод да бъде до едно и също дете няколко пъти. И още нещо: новият другар не заменя стария. Детето не трябва да избира между Мария и класа.
Кого всъщност вижда детето в класа
В първите дни децата казват „Никой не е интересен“. Обикновено това означава „Не съм гледал“. Първата игра се прави у дома и помага на детето да забележи съучениците си.
Карта на класа
Трябват ви лист А4, цветни моливи и три лепящи листчета. Отнема около 15 минути и е подходящо за деца от 8 до 10 години. Детето рисува класната стая отгоре: правоъгълник за стаята и квадратчета за чиновете. Вписва имената, които помни, без значение дали са пет или петнайсет. После на всяко листче пише по едно нещо, което е забелязало за някой съученик: „Никола има тетрадка с динозаври“ или „Сия първа тича към пейката в двора“. Вие питате само какво прави детето, не дали го харесва: „А в голямото междучасие какво прави Никола?“. Успех е, ако детето назове поне двама съученици и за всеки каже по едно конкретно нещо, което той прави в междучасието.
През следващите дни сменете и въпроса след училище. Вместо „С кого игра?“, на който отговорът често е „С никого“, опитайте:
- „Кой днес се смя най-силно в клас?“
- „Какво играеха децата до чешмата?“
- „Кой донесе нещо интересно?“
- „Имаше ли някой, който също беше сам в междучасието?“
Играта, която се носи в раницата
Идеята е проста: в раницата да има малка игра, която не става сам. Например ластик за скачане, който струва 2-3 €, тесте карти за „Война“ или сгънат лист с начертани полета за морски шах. Ластикът е особено подходящ, защото някой трябва да го държи. А да помолиш за помощ е много по-лесно, отколкото да предложиш приятелство.
„Трябват ми двама да държат ластика. Ще държиш ли?“
Една игра, три междучасия
Трябва ви една игра за поне двама, която струва от 1 до 5 €, или просто лист и химикалка. Играе се по 10-15 минути в голямото междучасие три дни подред и е за деца от 8 до 10 години. Правилото е едно: същата игра, по едно и също време, на същото място. У дома детето избира кого да покани от картата на класа и си казва изречението на глас. На третия ден съучениците вече знаят, че „при пейката се скача ластик“, и някой може да дойде сам. Успех е, ако едно и също дете играе поне в два различни дни или само попита „Ще играем ли пак утре?“.
Как да подготвим детето за „не“
Децата често се отказват след първия отказ и си правят извода, че „никой не ги иска“. Отказът може да се упражни предварително, както се упражнява таблицата за умножение.
Репетиция с три отговора
Не ви трябва нищо, а с по-чувствителните деца може да ползвате две плюшени играчки, които „говорят“ вместо вас. Отнема около 10 минути и е за деца от 8 до 10 години. Вие сте съученикът, а детето кани. Играете три кръга. В първия отговаряте „Да“, във втория „Не сега“, а в третия се правите, че не сте чули. Преди това детето си избира едно резервно изречение, например „Добре, утре пак ще съм при пейката“. После сменяте ролите. Успех е, ако детето каже поканата, без да ви поглежда за помощ, и във втория кръг отговори спокойно с резервното изречение, вместо да каже „Няма значение“ и да се обърне.
Какво става със старото приятелство
Дайте му определено място, вместо да го оставяте на случайността. Например всяка сряда след училище в парка или всеки петък в голямото междучасие при липата в двора. Когато детето знае кога ще види Мария, спира да я търси по коридора във всяко междучасие. Така остава свободно за класа си в останалите дни. Ако можете, уговорете това с родителите на другото дете още първата седмица.
Чести грешки и защо не работят
- Всеки ден питате „Намери ли си приятел?“. Въпросът се превръща в изпит и детето започва да се срамува или да измисля. По-добре попитайте какво са играли.
- Още първата седмица звъните на майката на някой съученик, за да уговорите среща. Така детето ви се оказва с дете, което не е избрало, а другото се чувства задължено. Изчакайте, докато детето само спомене едно име поне два пъти.
- Казвате „Мария вече си има нови приятели, забрави я“. Детето започва да защитава старото приятелство и се затваря за новото.
- Обещавате, че ще го преместят обратно. Ако това не стане, септември минава в чакане вместо в опознаване на класа.
- Купувате скъпа играчка, за да привлече деца. Децата се събират около играчката, не около детето. Ластик за 2 € изисква съучениците да играят заедно, а таблетът не.
План за първите две седмици
- Дни 1-3: картата на класа и новите въпроси след училище.
- Дни 4-5: репетицията с трите отговора и избор на игра за раницата.
- Втора седмица: три поредни междучасия с една и съща игра.
- В края на втората седмица: определяте ден за срещи със стария приятел и, ако детето вече споменава някого, предлагате да го поканите в парка.