Пералнята в сряда вечер: 6 игри за сортиране с дете на 5-7 години
Как да превърнете седмичното пране в мазето или банята в двайсет минути игра със сортиране по цвят, миризма и програми — без да удължавате вечерта.
Сряда, осем без нещо. Коша е пълен, машината в мазето чака, а детето се върти около вас и пита кога ще играете. Обикновено тук се случва едно от двете: или го изпращате в другата стая с телефон, или му давате да „подава“ дрехите една по една, което всъщност удължава прането с петнайсет минути. Има и трети вариант — този, в който детето не подава, а решава.
Защо „нека ми помогне с прането“ обикновено не работи
Помагането е скучно, защото в него няма избор. Подаването на чорапи е конвейер — детето не мисли, само движи ръце. А сортирането е точно обратното: то е решение, което може да бъде правилно или грешно, и детето го усеща моментално. Ето защо игрите по-долу не са преоблечено домакинство. Всяка от тях изисква дете на 5-7 години да наблюдава нещо (цвят, етикет, мирис, тегло) и да го постави в група.
И още нещо важно за средата. Мазето и банята не са неутрални стаи — там има препарати, капсули, омекотител. Първото правило, което казвате на глас още преди да започнете, е едно и просто: „Ти пипаш дрехи. Аз пипам шишета.“ Повторете го всяка сряда, докато стане автоматично. Игрите нататък са построени така, че детето да няма никаква причина да посегне към препарат.
Как се сортира по цвят, когато детето вижда само „шарено“
Възрастният сортира на бяло, тъмно и цветно. За петгодишен това е абстракция — той вижда синя фланелка с жълто мече и не знае къде отива. Затова не питайте „това какъв цвят е“, а „това по-скоро тъмно ли е, или по-скоро светло“. Въпросът с две възможности решава проблема веднага, а децата към седмата година започват сами да разграничават третата купчина.
Трите острова
Малко ви трябва: три хавлии или три стари калъфки, постлани на пода пред машината, и коша с прането. Отнема между 8 и 12 минути и е за деца от 5 до 7 години. Постелете хавлиите и им дайте имена на глас — Белият остров, Тъмният остров, Шареният остров. Детето вади по една дреха и я хвърля на своя остров, а вие броите заедно на висок глас: „Дванайсет на Тъмния!“ Ако се колебае, задавате въпроса с две възможности. Правило, което пази вечерта от спорове: щом дрехата е кацнала на острова, не се мести. Ако сгреши, преместването е ваша работа и става мълчаливо, докато детето вече вади следващата. Смятайте, че се е получило, ако детето само е разпределило поне десет дрехи и е назовало острова, преди да пусне дрехата от ръка.
Мирисът е сетиво, за което никой не си прави игра
Децата различават миризми много по-уверено, отколкото ги описват. Затова разговорът около прането е удобен — тук миризмите са ясни и безопасни: изпотена фланелка от градината, суха чиста хавлия, влажна кърпа, забравена от вчера. Не искате от детето да помирише препарат, никога. Работите само с текстил.
Носът познава
Нужни са ви четири предмета от коша и още два чисти от гардероба, плюс една табуретка, на която детето сяда. Десет минути, подходящо за 5-7 години, а от шестата година става още по-интересно, защото детето започва да измисля свои описания. Показвате дреха, детето я подушва от разстояние една педя и отсъжда само с две думи: „за пране“ или „чиста“. После добавяте въпроса, който всъщност развива речника — „а на какво ти мирише?“ Отговорите ще са смешни и точно затова се помнят: „на двор“, „на тебешир“, „на баба“. Двете чисти дрехи са контролните — ако детето ги разпознае и двете и не сбърка мократа кърпа с чистата, играта е сполучлива. Ако се затрудни, това е нормално, просто утре повторете с други две дрехи.
Програмите на машината като таен код
Панелът на пералнята е пълен със символи, които и възрастни не разбират докрай. За дете това е готова азбука. Не му давате да натиска копчета — давате му да чете етикети и да проверява дали числото на етикета съвпада с числото, което сте избрали.
Детективът на етикетите
Трябват ви пет дрехи с етикети отвътре, лист хартия и молив, и към 12 минути време. Играта е за 6-7 години, защото изисква разпознаване на числа до 60. Детето намира етикета — това само по себе си е малка задача, етикетите се крият в яката или в страничния шев — и търси кръгчето с числото. Записва числата на листа едно под друго. Накрая търсите най-малкото: „Тази фланелка иска трийсет градуса. Значи цялата купчина пере на трийсет, иначе ще ѝ стане тясна.“ Направете грешката нарочно веднъж на глас, за да има какво детето да поправи. Получило се е, ако детето е намерило самостоятелно поне три етикета и е посочило вярно най-ниското число.
Три бързи игри, когато нямате двайсет минути
- Тежкото и лекото: детето подрежда извадените мокри дрехи от най-леката към най-тежката, преди да ги окачите. Отнема три минути и работи учудващо добре с петгодишни.
- Чифт по чифт: изсипвате чорапите на пода и засичате една минута. Колко чифта успява да събере? Следващата сряда сравнявате с предишния резултат — числото се помни цяла седмица.
- Познай следващата: преди да бръкнете в коша, детето гадае каква дреха ще извадите. Едно на всеки пет познавания е добър резултат и той го знае.
Най-честата грешка: превръщането на играта в задължение
Съблазнително е след две успешни срядни вечери да кажете: „Хайде, сортирането е твое задължение.“ Оттам нататък играта умира за около седмица. Причината е проста — докато детето сортира, защото е интересно, то се старае; щом стане задължение, единствената му цел е да свърши бързо и купчините стават небрежни. Пазете конструкцията: вие обявявате, че започвате, детето се включва ако иска, и вечерта продължава по същия начин независимо от отговора.
Втора чест грешка — поправянето на глас. Дете хвърля сива тениска при белите, вие казвате „не, това е тъмно“ и настроението спада с едно стъпало. Сивото наистина е спорно, дори за възрастни. Местете мълчаливо и коментирайте само това, което е излязло вярно.
„Мама, тази мирише на градина, а тази на нищо. Значи тази на нищо е чиста.“ — момиче на 6 години, след третата сряда
Какво остава след пет седмици
Не очаквайте детето да започне да пере. Очаквайте нещо по-полезно: към петата-шеста сряда то ще се появи в мазето само, ще погледне коша и ще каже колко купчини ще станат. Това е предвиждане по признак — същото умение, което после му трябва при подреждане на цветовете в задача по математика. И още: дрехите му спират да се озовават под леглото, защото вече е ясно къде отиват. Ако искате да отбележите напредъка, залепете на стената лист и слагайте по едно чертичка всяка сряда — след десет чертички някакво малко нещо за пет евро от книжарницата е достатъчно, но самият лист обикновено работи по-добре от наградата.