Знае отговора, но не вдига ръка: игри у дома за първия месец в училище (6–8 години)
Детето знае отговора, но в час мълчи. Обикновено причината не е в смелостта. Просто никога не е упражнявало самото вдигане на ръка и говоренето пред група. Ето три домашни игри и план за първите четири седмици.
Вечерта Мира разказва на баба си за математиката. „Госпожата попита колко са пет и три. Аз знаех, че са осем.“ Баба ѝ пита: „И каза ли?“ Мира свива рамене и отговаря: „Не.“
Повечето родители казват в този момент едно и също: „Следващия път просто вдигни ръка, няма нищо страшно.“ Зад това стои мисълта, че на детето му липсва кураж. Всъщност в класната стая то трябва да направи няколко неща едновременно, а нито едно от тях не е пробвало досега. Вкъщи отговаря от дивана, без да чака ред, и без някой да го гледа. Затова тук няма да го убеждаваме, а ще тренираме. Статията е за деца от 6 до 8 години, тоест за първи и втори клас. По-големите обикновено имат други причини да мълчат.
Какво точно се случва, когато трябва да вдигне ръка
Ако разделим момента на части, ще видим поне четири отделни стъпки. Всяка от тях може да блокира детето:
- Да реши навреме. Докато се колебае, някой друг вече е отговорил.
- Да вдигне ръка и да я задържи. Няколко секунди, в които другите може да се обърнат към него.
- Да изчака да го посочат, без да извика отговора.
- Да каже отговора толкова силно, че да го чуе и последният чин.
Играта у дома позволява да упражним тези стъпки поотделно и без залог. Въпросите трябва да са лесни, дори смешно лесни. Тук не проверяваме знанията, а тренираме гласа и ръката.
Три игри за вечерите след училище
„Сега аз съм госпожата“
Трябват ви три-четири плюшени играчки, наредени на столове като ученици, и лист хартия, залепен на стената вместо дъска. Играта трае около 10 минути и е подходяща за 6–8 години. Първо детето е учителката, а вие сте ученик заедно с играчките. Задавайте си въпроси от сорта на „Колко крака има котката?“. Нарочно правете грешки: викайте отговора, без да вдигате ръка, шепнете или махайте с ръка, преди въпросът да е довършен. Детето трябва да ви поправи. Щом започне да ви казва „Не така, първо вдигни ръка!“, разменете ролите. Сега то е ученикът и отговаря с цяло изречение: „Госпожо, мисля, че са четири.“ Успех е, когато три пъти подред вдигне ръка, изчака да го посочите по име и отговори така, че да се чуе ясно от другия край на стаята.
„Гласът до вратата“
Трябват ви пет парчета тиксо, залепени на пода на около крачка едно от друго, и десетина картончета с лесни въпроси. Играта отнема 5–7 минути и е подходяща за 6–8 години. Детето застава на първото тиксо, а вие сте на вратата на стаята. Прочитате въпрос, то вдига ръка, вие казвате името му и то отговаря. Щом ви се наложи да попитате „Какво?“, остава на същото място. Ако сте го чули от първия път, прави крачка назад. Всяка вечер започвайте от мястото, до което е стигнало предната вечер. Успех е, когато от последното тиксо, на около четири-пет метра, три отговора подред се чуят от първия път.
Вечеря с „микрофон“
Трябва ви дървена лъжица или малка играчка, която ще бъде микрофонът, и три-четири въпроса, написани предварително на лист. Играта върви по време на вечерята, около 15 минути, и е подходяща за 6–8 години. Правилото е едно: който иска да говори, вдига ръка, а този с микрофона му го подава. Въпросите са от типа „Кое животно би взел в училище за един ден и защо?“. В третата седмица поканете и публика, например баба по видеоразговор или съседското дете. Публиката трябва да е малко по-голяма и малко по-непозната. Успех е, когато детето вдигне ръка поне два пъти само, без подкана, и веднъж отговори с изречението „Не съм сигурен, но мисля, че…“.
„Не съм сигурна, но мисля, че…“ Научете детето на това изречение. То му позволява да каже отговор, в който не е напълно убедено, без да се чувства изложено.
План за първите четири седмици от учебната година
- Първа седмица: само „Сега аз съм госпожата“, през ден. Нека детето по-често е учителката. Така усеща правилата отвън.
- Втора седмица: всяка вечер добавяте „Гласът до вратата“, без да пропускате първата игра.
- Трета седмица: вечеря с микрофон два-три пъти, веднъж с гост.
- Четвърта седмица: една договорена задача за класа. Детето вдига ръка веднъж на ден, само когато е сигурно в отговора. Предварително изберете предмета, например математика, където отговорите са кратки.
Още в първата седмица напишете на учителката две изречения в бележника или в съобщение: „Мира знае повече, отколкото казва в час. Упражняваме вкъщи вдигането на ръка и ще се радваме, ако понякога я попитате нещо лесно.“ Повечето учители разбират от половин дума.
Грешки, които правим с най-добри намерения
Първата е ежедневният разпит: „Вдигна ли днес ръка?“ Когато отговорът е „не“ пет вечери подред, детето всъщност се упражнява да докладва провал. Питайте за нещо друго: „Кой днес отговори нещо смешно?“ А ако само сподели, че е вдигнало ръка, радвайте се кратко, без тържество.
Втората грешка е да го наречем срамежливо пред учителката, пред роднините или пред него самото. Думата бързо се превръща в обяснение, зад което детето може да се скрие: „Аз съм срамежлива, затова не вдигам.“
Третата е да вкараме в играта трудни въпроси, „щом така и така играем“. Щом детето трябва да мисли над отговора, цялото му внимание отива там, а за гласа и ръката не остава нищо. Трудните задачи оставете за домашното.
Четвъртата е наградата за всяка вдигната ръка. Децата бързо откриват, че могат да вдигнат ръка и после да замълчат. Става още по-лошо, ако не ги посочат и наградата пропадне. Тогава ден, в който просто не са ги питали, изглежда като неуспех.
Какво да очаквате в края на първия месец
Реалната цел не е детето да вдига ръка на всеки въпрос. Достатъчно е вдигането на ръка да престане да е нещо ново за тялото му. Ако в средата на октомври ви разкаже между другото „Днес казах, че Дунав е най-голямата река“, значи играта е свършила работата си. Тогава я правете по-рядко, по веднъж седмично, докато сама не отпадне.