Игри за гости у баба и дядо: тихи занимания без играчки и без тичане
Когато отидете на гости при възрастни роднини и в къщата няма нито една играчка, детето между 7 и 9 години не се нуждае от донесени неща — нуждае се от роля. Ето седем игри, които се играят седнали, на маса или на дивана.
Влизате в антрето, детето сваля обувките си и още преди да е седнало, пита шепнешком: „Кога си тръгваме?“. В хола има кристална ваза, дантелена покривка, телевизор с новини и нула играчки. Правилата се изсипват наведнъж — не тичай, не пипай, говори тихо. След двайсет минути детето виси на облегалката на стола и въздиша толкова силно, че всички го чуват.
Обичайният съвет е да напълните раницата: книжка, флумастери, малка кола, а за всеки случай и телефон. Работи около половин час. После детето вече е сглобило пъзела, флумастерът е паднал под скрина и сте обратно в началото, само че сега сте и с чувството, че сте се провалили.
Защо донесените играчки не решават проблема
Детето на седем-девет години не скучае, защото няма какво да пипа. Скучае, защото в тази стая няма никаква негова роля. Възрастните говорят за неща, които не го засягат, обръщат се към него само с два въпроса — „Как си в училище?“ и „Колко порасна!“ — и после то става мебел. Донесената играчка го изолира още повече: сяда в ъгъла, играе само, а разговорът минава над главата му.
Обратното работи по-добре. Дайте му задача, която го прави участник — да разпитва, да брои, да записва, да разнася. Тогава тишината и седенето престават да са забрана и стават част от играта. И още нещо: почти всички игри по-долу изискват баба, дядо, леля или прачичо да участват. Точно това е бонусът. Възрастният човек, който от два часа не знае какво да прави с това дете, изведнъж получава реплики.
Играта, която върши най-много работа: „Двайсет въпроса за едно време“
Това не е интервю с плахи въпроси от рода на „Разкажи ми за детството си“. Това е игра с точки и с ясен край, а страничният ефект е, че детето научава неща, които никой в семейството не е записвал.
Двайсет въпроса за едно време
Трябват ви само лист и химикал — молете за тях домакина, това е част от играта. Играе се 20–25 минути и е точно за деца от 7 до 9 години. Детето получава списък от готови въпроси и води записки: „Каква беше първата ти работа?“, „Кой предмет мразеше в училище?“, „Имал ли си прякор?“, „Какво ядяхте, когато нямаше нищо в хладилника?“, „Как се казваше най-добрият ти приятел на моята възраст?“. За всеки отговор, който съдържа цифра — година, възраст, брой братя — детето отбелязва звездичка. Целта е десет звездички. Ако възрастният отговори с история, а не само с изречение, звездичките са две. Играта е успешна, ако накрая листът има поне десет звездички и детето може да разкаже един от отговорите на другия родител в колата.
Пет игри, за които не е нужно нищо освен маса
- Тихият шпионин: единият избира предмет в стаята и казва само цвета му. Другият задава въпроси, на които се отговаря с „да“ и „не“, максимум десет. Печели този, който отгатне с по-малко въпроси. Играе се на шепот — това е част от правилата и децата го спазват учудващо стриктно.
- Историята с една дума: всеки добавя по една дума към общо изречение, докато някой не сложи точка. Кой сложи точката, започва следващото изречение. След пет изречения се чете на глас цялата история и обикновено е абсурдна.
- Какво липсва: подредете осем предмета от масата — лъжичка, копче, ключ, тапа. Детето ги гледа трийсет секунди, затваря очи, вие махате един. Сменяте ролите, защото на баба ѝ е също толкова интересно.
- Сметки от кухнята: ако баница за четирима иска шест яйца, колко яйца искат десет души? Ако едно кисело мляко струва около 1,20 €, колко пари стигат за три? Задачите излизат от домакина, не от вас — така стават истински.
- Рисуване по описание: единият рисува нещо, без да го показва, и го описва с думи. Другият рисува по описанието. После се сравняват двата листа. Смехът е гарантиран, а гласовете остават тихи, защото рисуващият слуша.
Играта с обиколката на къщата
Всяка стара къща или апартамент е пълен с предмети, за които има история — часовник, който вече не работи, снимка на непознат мъж с мустаци, сервиз, който се вади само на Нова година. Детето обикновено няма право да ги пипа. Дайте му право да ги разпитва.
Музеят на този дом
Нужни са лист, химикал и разрешението на домакина; ако има телефон с камера и възрастният е съгласен, снимките помагат, но не са задължителни. Отделете 30 минути, подходящо за 7–9 години. Детето обикаля стаите заедно с възрастния и избира пет предмета, които ще влязат в „музея“. За всеки записва три неща: как се казва, откъде е дошъл и една дума, с която домакинът го описва. Не се пипа нищо без разрешение — ако предметът е чуплив, гледа се отдалече и това дори прави играта по-тържествена. Накрая детето прочита на глас петте табелки, все едно води екскурзия. Успяло е, ако табелките са пет и поне за един предмет е записало година.
Най-честата грешка: „Стой мирно и си играй на телефона“
Телефонът наистина изключва детето за час. Проблемът идва после. Детето свързва посещението у роднините с това да бъде отстранено от стаята, а не с това да бъде в нея, и следващия път вече казва, че не иска да идва. Роднината от своя страна вижда наведена глава и решава, че „днешните деца не общуват“. Никой не е виновен, но всички се отдалечават.
Втората често срещана грешка е обявяването на правилата като списък със забрани на прага. „Не тичай, не пипай, не викай“ дава на детето три неща, които не може да прави, и нула, които може. Кажете обратното, и то с конкретика: „Твоята работа днес е да събереш пет истории от прадядо. Сядаш на този стол, той е твоят.“ Столът е важен. Детето трябва да има място, което е негово, иначе се лута из стаята и точно тогава се блъска в масичката.
И трето — не режисирайте разговора отстрани. Ако детето пита прабаба си нещо, а вие се намесите с „Питай я за войната“ или поправите начина, по който говори, играта става изпит. Оставете ги да се оправят сами, дори когато отговорите се повтарят или разговорът тръгне в странна посока.
Детето не трябва да бъде забавлявано на гости. Трябва да му се даде работа — тогава само се забавлява.
Как да подготвите детето в колата, за пет минути
- Кажете едно име и едно нещо: „Отиваме при леля Пена, тя е шивачка и обича да разказва за шевната си машина.“ Детето влиза с готова първа реплика.
- Дайте му една задача, не три: „Днес искам да разбереш откъде е онзи голям часовник.“
- Уговорете таен сигнал за „вече не мога“ — например детето да дойде и да ви пипне лакътя. Тогава излизате заедно на балкона за две минути. Това предотвратява повечето сцени.
- Кажете колко време ще стоите и се придържайте към него. „До четири и половина“ е обещание, а не приблизителна оценка.
Ако направите дори само едно от тези неща, си тръгвате с нещо повече от изкарани два часа. Детето знае как се казваше кучето на дядо му, а дядо му цяла седмица разказва на съседите, че внукът му го е разпитвал като журналист.