След тържеството за 24 май: игри за двора, които държат 7-9-годишни заети до вечерта
Часът след празничното тържество е най-хаотичният в цялата година. Ето две игри с ясни правила, които тръгват за две минути и не изискват нищо повече от тебешир и капачки.
Тържеството свърши в 11:20. Букетите са в багажника, две венчета от цветя вече са смачкани, а в двора на училището има трийсет деца с празнични ризи, които не искат да се прибират. Родителите стоят на групички и си говорят. Някой пуска музика от телефона. След седем минути първото дете вика „Скучно ми е!“, а след още пет две деца се гонят между колите.
Това е моментът, за който никой не се подготвя. И точно в него най-често се чува изречението, което не върши работа: „Хайде, идете да си поиграете“.
Защо „идете да си играете“ не действа точно след тържество
Свободната игра е чудесно нещо — но тя изисква децата сами да измислят правила и да се разберат за тях. След тържество те са изтощени от чакане, от стоене в редица, от репетираните стихчета и от вниманието на сто възрастни. Групата е смесена: съученици, братовчеди, бебета в колички, деца от друг клас, които никой не познава. При такъв състав „измислете си игра“ означава пет минути спор кой какъв ще бъде, а после най-гласовитото дете налага своята версия и трима се отдръпват обидени.
Обратното също не работи. Един родител с голяма идея — щафета с петнайсет правила, отбори, точки, финал — губи децата още при обяснението. Между тези две крайности стои това, което наистина държи: игра с три правила, кръг от три-четири минути и ясен край, след който всеки може да излезе или да остане.
Двете игри по-долу са точно такива. Не изискват предварителна подготовка, не се развалят, ако дойде още едно дете по средата, и не карат никого да чака на опашка повече от минута.
Тебеширената река
Трябва ви само кутия тебешир — обикновено има в чантата на някой учител, а и една кутия струва около 2 €. Начертайте на асфалта две криви успоредни линии на разстояние около два метра — това е „реката“. Вътре нарисувайте осем-десет камъка: кръгове, квадрати, звезди, различни по големина. Правилата са три и се казват за петнайсет секунди: минаваш само по камъните, стъпиш ли във водата, връщаш се в началото, и не бързаш, ако пред теб има дете. После усложнявате по едно нещо на кръг — минаване на един крак, минаване назад, минаване с букета в ръка, минаване по двойки, хванати за ръце. Един кръг трае 3 минути, цялата игра се разтяга до 20-25, ако децата сами започнат да рисуват нови камъни. Възраст: 6-9 години, като по-малките минават по големите камъни, а по-големите сами си избират трудния маршрут. Смятайте, че е сработило, ако някое дете вземе тебешира без да го подканяте и добави свой камък — от този момент играта продължава без вас.
Капачки на буквата
Нужни са ви двайсетина пластмасови капачки от бутилки (шестима родители събират толкова за две минути) и пак тебешир. Начертайте голяма буква на асфалта — на 24 май най-често става дума за първата буква от името на детето, което хвърля. Всеки застава на линия на около три метра и се опитва да уцели вътрешността на буквата с три капачки. Уцелена капачка означава, че казваш дума, започваща със същата буква — и тук идва интересното: думата не може да се повтаря. Ако групата е смесена по възраст, по-малките казват коя да е дума, а по-големите — дума от две срички или име на град. Едно хвърляне трае под минута, играта се играе 15-20 минути и спира от само себе си, когато буквата се смени. Възраст: 7-9 години, защото изисква четене и бързо търсене на дума. Успяло е, ако децата започнат да спорят коя дума е била казвана вече — значи слушат, помнят и следят играта, а не чакат реда си.
Какво да кажете, за да тръгне играта
Не питайте „Искате ли да поиграем нещо?“ — отговорът на въпрос към група деца почти винаги е мълчание или „не“. Клекнете и започнете да рисувате. Първото дете идва да види какво правите след около двайсет секунди.
- „Гледай, това е река. Тези кръгове са камъни. Пробвай да минеш, без да стъпиш във водата.“
- „Ти си вторият. Тръгваш, като Мартин стигне до другия край.“
- „Тази игра свършва, когато всеки мине по три пъти. После правим нова.“
- „Кой ще нарисува следващия камък? Може да е много труден.“
- „Стъпи във водата — нищо, връщаш се в началото. Не сме на състезание.“
Честа грешка: превръщането на играта в състезание с победител
Изкушението е голямо — състезанието вдига енергията за минута и родителите виждат резултат веднага. Проблемът идва след третия кръг. В смесена група седемгодишно дете няма как да бие деветгодишно в скачане и точност, а децата броят загубите си съвсем точно. Онова, което започва като весела щафета, свършва с две деца, седнали на бордюра с гръб към останалите, и с изречението „Той мами!“, което всички родители познават.
Практическото решение не е да забраните състезателността, а да преместите целта: не „кой пръв“, а „минахме ли всички“. Броенето върши същата работа, но е общо — „осем прехода без стъпване във водата, хайде да стигнем до дванайсет“. Групата се обединява, вместо да се дели, и никой не излиза от играта като губещ.
Още четири неща, които обикновено се объркват
- Игри, които изискват тичане с всички сили, в двор с паркирани коли и колички. Изберете нещо, при което движението е на място или на къси разстояния.
- Обяснение, по-дълго от трийсет секунди. Ако правилата не се събират в три изречения, играта е сгрешена за случая.
- Дълго чакане на ред. Повече от шест деца в един кръг означава два кръга, начертани един до друг, а не една дълга опашка.
- Игри с изваждане — „който сгреши, излиза“. Точно детето, което най-много има нужда да е вътре, излиза първо и после цял час обикаля около родителите си.
Как да свържете играта с края на учебната година
24 май е и празник, и почти финал — до средата на юни остават броени дни. Затова тебеширената река работи още по-добре, ако камъните носят имена: първи клас, втори клас, лятото. Децата минават по тях на глас. Звучи дребно, но точно в този ден те обичат да си казват на висок глас докъде са стигнали.
А капачките оставете в найлонов плик в багажника. Ще ви трябват пак — на морето, пред блока, на първата детска градина, където чакате половин час без нищо в ръцете.
Играта след тържество не трябва да е по-вълнуваща от самото тържество. Трябва само да има начало, правила и край.