Как да готвим за Бъдни вечер с дете на 5-7 години, без да ни се пречка
Няма нужда да измисляте „детски задачи", за да е заето детето в кухнята. Има реални стъпки от менюто за Бъдни вечер, които 5-7-годишен върши по-добре от възрастен – ако му дадете едно място, един инструмент и една ясна цел.
Тенджерата с боба къкри, фурната е заета, а тестото за баницата чака. И точно тогава едно петгодишно човече се качва на стола до котлона с думите: „Аз какво да правя?" Отговорът „сега не мога, играй си навън" издържа около четири минути. После започва второто идване, третото, и накрая някой се ядосва – обикновено възрастният.
Обичайният съвет е да дадем на детето „нещо детско" – да меси собствено топче тесто настрани, да реди салфетки. Работи зле. Детето усеща, че това е измислена работа, а не истинската вечеря, и се връща при тенджерите. На 5-7 години разликата между „истинска задача" и „задача, за да съм зает" се вижда мигновено.
Защо игрите в кухнята се провалят точно на Бъдни вечер
Защото този ден кухнята работи на пълни обороти. Обикновено готвим седем, девет или единайсет постни ястия, всичко трябва да е готово преди залез, а фурната е една. Възрастният няма свободен ресурс да обяснява. Затова задачата за детето трябва да е такава, че да се обясни веднъж, за трийсет секунди, и да върви сама.
Три неща правят разликата, и трите са скучно практични.
- Свое място. Не край котлона, а на маса или на разгъната дъска на пода – достатъчно далеч, че да не се налага да казвате „дръпни се" на всеки две минути.
- Задача с брой. Не „подреди ядките", а „сложи по 3 ореха във всяка чинийка, чинийките са 9". Броят е финалът. Без брой задачата няма край и детето се отказва по средата.
- Един инструмент, който е негов за вечерта. Малка дървена лъжица, пластмасова точилка, ситото. Когато инструментът има собственик, спорът „и аз искам да бъркам" изчезва.
Кои задачи от истинското меню може да поеме дете на 5-7 години
Ето къде възрастните подценяват децата. Петгодишно дете чисти орехи по-търпеливо от вас. Шестгодишно реди сушени плодове върху ошав по-симетрично. Седемгодишно преброява късметчетата за баницата без грешка, ако са до петнайсет.
- Чисти обелени орехови ядки от твърдите люспички – в купа, с пръсти.
- Мие сушените сини сливи и смокини за ошава под течаща вода в гевгир.
- Навива и подрежда късметчетата в намаслена хартия.
- Бърка с ръка ориза за пълнените чушки или за лозовите сарми, преди да се пълнят.
- Реже с масльонка меки неща: банан, варено цвекло, парче тиква – върху дъска, седнало.
- Разстила листата от лозовите сарми едно по едно и ги брои на глас.
„Аз ги преброих – деветнайсет са, значи не стигат за всички." Изречение, което шестгодишно дете казва напълно сериозно, ако задачата му е била да брои, а не да „помага".
Ореховата фабрика
Нужни са ви само купа с обелени орехови ядки, три малки чинийки и една чиста кърпа за постелка. Отделете 20-25 минути – толкова издържа дете на 5-7 години на едно място, ако задачата има брой. Сядате детето на масата и му давате точна цел: в едната чинийка отиват цели половинки, във втората – счупени парчета, в третата – люспичките за изхвърляне. Кажете колко цели половинки ви трябват за украса на сладкото, например дванайсет, и ги броите заедно на глас. Задачата е свършена, когато купата е празна и в чинийката за украса има дванайсет цели половинки, а детето може да каже кое къде отиде и защо. Ако е отделило само десет цели, това пак е успех – важното е сортирането да е довършено до дъното на купата.
Пазителят на късметчетата
Трябват ви листчета, изрязани предварително от възрастен, тънка хартия за печене и намаслена четка, плюс една табличка. Работата отнема към 15 минути. Възрастният написва късметите – „здраве", „радост", „нови приятели", „много смях" – а детето навива всяко листче на тръбичка, увива го в парче хартия и го подрежда на табличката. Дайте точен брой: колкото гости, толкова късмета, плюс два резервни. Ако детето вече чете, нека прочете всяко на глас, преди да го навие – така запомня кой какво е и после на масата пази тайната с огромно удоволствие. Успехът се брои, когато на табличката има точния брой навити късметчета, всяко увито така, че да не се вижда написаното. Ако едно се разгъне – просто го навива отново, това е част от играта.
Най-честата грешка: даваме задача без край
„Помагай ми" и „бъркай тук" звучат мило, но за дете на пет години са безкрайни. То не знае кога е свършило, значи не знае кога е успяло. След три-четири минути изпуска лъжицата, обръща се към телефона или тръгва да отваря фурната. Възрастният го чете като „не иска да помага". Всъщност просто задачата няма финална линия.
Втората по честота грешка е обратната крайност – да дадем пет задачи наведнъж, за да „стигне докрая на готвенето". Детето започва трите и не довършва нито една, кухнята става по-разхвърляна, отколкото ако не беше помагало. Една задача, един брой, после почивка. Ако след нея иска още – дайте втора.
И третата: поправяме работата пред очите му. Ако след като детето подреди ореховите половинки, вие ги пренаредите „както трябва", следващата година няма да иска да помага. Ако наистина трябва да се преподреди – направете го, когато то е излязло от стаята.
Ами ако детето просто иска да играе, а не да работи
Съвсем нормално е. Тогава превърнете кухнята в декор, а не в работно място. Две неща вършат работа, докато вие сте с гръб към детето: „познай по миризма" – държите под носа му канела, кора от портокал, кимион, сушен джоджен, а то познава със затворени очи; и „търсач на кръгли неща" – детето обикаля масата и намира десет кръгли неща от вечерята, ябълка, орех, капак от буркан, чиния. Броят пак е важен. Десет, не „колкото намериш".
Ако имате и второ, по-малко дете, дайте му ситото и малко брашно върху табла. Пресява, разсипва, пресява пак. Двайсет минути тишина срещу пет минути метене – сделката е добра.
Какво остава след вечерята
Когато на масата седнат гостите и някой каже „кой е чистил тези орехи", детето вдига ръка. Това е цялата работа. Не сте го занимавали, за да не пречи – дали сте му истинска част от вечерята, с име и с брой. Догодина ще дойде само и ще попита кога започваме с късметчетата.
Практично: не купувайте нищо специално. Детска дървена точилка или комплект пластмасови формички струват към 3-5 €, но купата, ситото и старата лъжица у дома вършат същата работа. Инструментът има значение само защото е негов за тази вечер, не защото е нов.