Третият ден вкъщи с настинка: игри с термометър, чаша вода и одеяло
Когато детето вече е по-добре, но още трябва да лежи, скуката става проблем номер едно. Ето две игри в леглото за деца на 5-7 години, които стават с термометъра, чашата вода и одеялото — без екран и без ставане.
Осем и половина сутринта, детето вече е закусило, температурата е нормална, а от вратата се чува: „Мамо, аз какво да правя сега?“ Носът още тече, лекарят е казал да си стои вкъщи, а одеялото е станало най-скучното нещо на света. Първите два дни минаха на сън и филмчета. Третият е този, който изморява всички.
Обичайният съвет е „измислете му занимание“. Проблемът е, че на третия ден детето вече е отхвърлило двайсет занимания. Не му липсва забавление — липсва му усещането, че е полезно за нещо. Затова игрите долу не са аниматорски номера, а мънички задачи, в които детето отговаря за нещо истинско: за чашата вода, за таблицата с температурата, за одеялото. Разликата се чува веднага — вместо „скучно ми е“ започва да казва „чакай, аз трябва да проверя“.
Защо точно тези три неща, а не кутия с играчки
Термометърът, чашата и одеялото са единствените предмети, които така или иначе стоят до леглото. Не изискват никой да става, да търси в килера или да купува нещо. И трите се пипат всеки ден по време на боледуване, значи детето вече ги познава — играта не започва с обяснение, а направо.
Още нещо: и трите вършат работа. Водата трябва да се пие, температурата трябва да се следи, одеялото трябва да се оправи. Когато играта е върху нещо истинско, детето не пита „а сега какво“ след четири минути.
Дневникът на болния изследовател
Малчуганът става учен, който наблюдава един много интересен пациент — себе си. Материали: лист А4, молив, цветни моливи и термометърът, който така или иначе е на нощното шкафче. Начертайте заедно таблица с четири колони — час, температура, настроение (рисува се човече с уста нагоре, право или надолу) и „нещо, което забелязах днес“. Мерите заедно сутрин, на обяд и вечер; детето казва числото на глас, а вие го записвате или то само пише цифрите, ако вече ги умее. В графата „забелязах“ влиза всичко: че носът тече повече вечер, че когато пие вода, гърлото не боли толкова, че котката е спала три пъти на краката му. Продължителност: около 10 минути за всяко мерене, тоест три пъти на ден. Възраст: 5-7 години, като 5-годишните диктуват, а 7-годишните пишат сами. Успех е, ако до края на деня в таблицата има поне три попълнени реда и детето може да ви каже без да гледа коя е била най-високата му температура днес.
Тази игра има странично действие, което си заслужава: детето спира да се плаши от термометъра. Числото вече не е присъда, а данни за таблицата. И вечерта, когато го премерите за четвърти път, само пита „колко е, за да го запиша“.
Как чашата вода спира да бъде наказание
Пиенето на вода по време на настинка е класическата битка. „Изпий поне още малко“ работи веднъж, максимум два пъти. После започва мълчаливото буталкане на чашата встрани.
Пристанището — играта с чашата и морето
Чашата става море, а всяка глътка е един кораб, който трябва да мине през пристанището. Материали: чаша с вода (най-добре прозрачна, за да се вижда докъде е стигнало нивото), маркер за бяла дъска или тънка лепенка, с която да отбележите три черти по чашата отвън. Всяка черта е един пристан: „Варна“, „Бургас“ и „Созопол“, или каквито имена детето измисли. Задачата е корабът да стигне до първия пристан преди края на приказката, която му четете, до втория — преди обяд, до третия — преди следобедния сън. Детето само проверява докъде е стигнало нивото и обявява на глас: „Стигнах до Бургас!“ Продължителност: 5 минути за подготовката, после играта върви сама през целия ден. Възраст: 5-7 години. Успех е, ако до вечерта водата е слязла под третата черта и не е трябвало да напомняте повече от два пъти.
Малка подробност, която променя всичко: чертите ги слага детето, не вие. Ако ги сложите вие, това е задача. Ако ги сложи то, това е негова карта.
Одеялото не е само за завиване
- Пещера: две възглавници отстрани, одеялото отгоре, вътре влиза фенерче и една книжка. Правилото е, че в пещерата се говори само шепнешком — и това е единственият начин детето доброволно да пази гласа си, когато гърлото боли.
- Вълни: държите двата края на одеялото и го движите нагоре-надолу над легналото дете, а то познава дали вълната е малка, средна или голяма, без да отваря очи.
- Карта на държавата: гънките на одеялото стават планини и реки, а пътуването с пръст от коляното до възглавницата минава през три „града“, които детето кръщава.
- Пакет: детето се увива като колет, а вие „доставяте“ пратката, като питате какво има вътре. Отговорите обикновено са диви и точно това е смисълът.
Най-честата грешка на третия ден
Грешката е да се компенсира скуката с повече екран. Логиката изглежда безупречна — детето е болно, лежи, таблетът го задържа в леглото. На практика става обратното. След два часа гледане детето е по-неспокойно, отколкото преди, започва да се дърпа, иска още, а когато го спрете, идва скандалът. Часовете пред екрана не пълнят деня, а го изяждат — и после вечерта, когато трябва да се заспива по-рано заради болестта, главата е претоварена, а тялото не е уморено от нищо.
Втората грешка е по-тиха: родителят измисля играта, обяснява я подробно и очаква благодарност. Детето на пети ден вкъщи не иска програма, иска участие. Затова оставете половината от играта недовършена — нека то реши как се казват пристаните, колко колони има таблицата и кой живее в пещерата. Недовършената игра държи по-дълго от готовата.
Не питайте „искаш ли да поиграем“. Питайте „ти ще записваш ли, или аз“ — вторият въпрос почти винаги получава отговор.
Какво да правите, когато детето откаже всичко
Има такива часове и те не са провал. Тогава работи най-простото: седнете на ръба на леглото и мълчете десет минути, докато оправяте гънките на одеялото. Обикновено детето само започва да говори — за нещо от градината, за някой приятел, за глупост, която е сънувало. Разговорът, който тръгва от нищото, върши повече работа от третата поред игра.
И още едно: денят преди връщане на училище или в градината е добре да мине с малко подготовка. Извадете раницата заедно, оставете детето да реши коя тениска ще облече. Тази дреболия отнема пет минути и спестява половин час сутрешно мрънкане.
Какво остава след третия ден
Таблицата с температурата може да остане на хладилника — децата обичат да я показват. Чашата с чертичките върши работа и след боледуването, особено през лятото. А пещерата от одеяло се сглобява за две минути винаги, когато денят е тежък. Три предмета, които вече са у вас, нула евро разход и една променена роля: детето не е пациент, който чака да оздравее, а човек с три задачи.